Все по-трудно ми става да убеждавам човечеството, че някога и аз съм бил дете. То, пък кой ли се интересува от нафталинените ми спомени, освен двама трима изтрещялници като мен, но ето на…пак се сетих за нещо.
Само накрая да не кажете, че съм бил някакъв префинен мързелан и глезльо.
Спри, не си отивай с въртене на гуми читателю. Днес ще ти направя, най-страшното признание, ама не за това, че под мостовете не шумят реки, а за онези мисии, в които някога се включвах с голямо нежелание.
Десето място
Пусни тотото!!! – не че е било нещо тежко или мъчително, но когато играеш футболен мач и те извикат, за да ходиш до някакъв тото пункт и да попълваш числа, ами …гадория е. Днес си попълвам тото фишовете доброволно и сам. Услугата е налична и онлайн.
Девето място
Отиди да купиш бира!!! – За по-младите читатели, които са се излъгали да четат тия мои брътвежи, да поясня, че в древността бира не се продаваше къде да е и кога да е. Понякога имаше, понякога нямаше. И баща ми, подобно на много други бащи, настояваше бутилките да са зелени, защото…защото така. Някога всички бащи държаха на това бутилките да са зелени и толкоз. Имаше някаква неясна връзка с качеството, демек през зеленото стъкло се виждало дали бирата е на парцали или не. Имало е случаи, когато съм обикалял през девет квартала в десетия, че да намеря бира.
Осмо място
„Извикай чичо си М“…в древността всяко дете влизаше в ролята на куриер. Аз имах чувството, че можех да сложа в малкия си джоб онзи, който търчал от Маратонското поле до Атина, за да съобщи някаква вест, но взел, че се споминал…Още се обливам в пот, когато се сетя за една такава мисия от „Трапезица“ до „Поморина“ в Бургас. Разстоянието между двете локации е около 1 км и отгоре, но аз го минах три четири пъти в двете посоки, за да предам на чичо Колю какво го пита баща ми, да донеса отговора до баща ми, той да ме изпрати с друг въпрос и така цял следобед…Не, не ме питайте за телефон. В онези времена не всяко домакинство имаше телефон. Затова безброй пъти съм препускал, за да кажа нещо на чичо М, чичо Ст., чичо К, чичо В.М и прочие чичовци. Детството ми беше пълно с такива куриерски услуги.
Седмо място
„Подреждане на мазе, килер, таван“ – тази мисия я свързвам с кихане, потене и лекьосване на дрехи. В нито един момент не можах да я обикна. Още повече, че в нашия килер или нашето мазе нямаше нищо интересно, т.е в нито един момент не съм се чувствал като археолога Индиана Джоунс. По-скоро се чувствах като персонаж от „Храма на обречените“. Обикновено влизах в ролята на асистент на баща ми. той взимаше някаква вещ, предмет или антика, задаваше ми въпроса „Това тук ли трябва да стои?“ и го хвърляше на пода. После в някакъв момент ми нареждаше да му подал същата реликва, за да я подреди отново. А можеше просто да я хвърлим…туй, де…да ме прати да я хвърля аз.
Шесто място
„Отиди за хляб“ - имам неясен спомен, че липсата на хляб винаги се установяваше малко преди обяд или вечеря. И айде, ето ви на вас поредната мисия. В една такава безхлебна вечер от блок 59, близо до „Трапезица“ в бургаския комплекс „Братя Миладинови“, ходих за хляб чак до ресторант „Златна котва“, където взех един хляб от ресторанта, но на по-висока цена. Но пък купих, да му се не види.
Пето място
Оправи си стаята – в моя случай мисията беше „Оправете си стаята“, но брат ми рядко се включваше в операцията. Веднъж се прибрах от училище и на масата, по която се стелеха трохи, парчета хляб, използвани чинии и прибори, намерих бележка „Брат ми, забравих да оправя масата“…Демек, брат ми по този начин ме уведомяваше, че аз трябва да почистя. Направих го, но не можах да осъзная как докато е пишел бележката с информация, че е забравил да разтреби масата, не се е сетил, че трябва да я разтреби? И до днес това ми е мистерия. Оправянето на стая включваше още метене с метла, преминаване на подовете с подочистачка или прахосмукачка. Но странно…и аз се улавям днес да казвам на сина или на дъщерята същото „Оправи си стаята“. Майтап, а.
Четвърто място
Хвърли боклука!!! Като дете мразех тази задача. През зимата беше студено, а през лятото уханията от казана, тогава не го наричахме контейнер, бяха кошмарни. И ей, ме на…крехък, върлинест момчурляк с тесни рамене мъкна тенекиената кофа или микроварел, наблъскан с боклук и всичко това го изсипвам в казана…мухи, смрад и прочие такива гадости твърдо класират тази мисия в списъка с отратителности от моето детство / Каква е таз съдба, бе…още хвърлям боклука, защото така и не научих нито сина, нито дъщерята да го правят/ Но ако се изкушавате да ме определите като пусти мързелан, ще ви накарам да си сложите ръка на сърцето и да признаете. вие като деца припкахте ли с възторг и бурна радост с кофата боклук в ръка, за да я изсипете в казана? Аз, не.
Трето място
Почисти ми кабината на камиона!!! – баща ми беше международен шофьор и държеше на хигиената. Не че има нещо н страшно в миенето на кабина на камион, но той никога не беше доволен от резултата и вечно намираше някакви непочистени зони. Тогава научих какво означава да те гонят по устав. И се научих сам да си чистя кабината на автомобила, за да нямам претенции към никого.
Второ място
„Претакай зелето“ . Вече съм ви споделял за този стар, мой кошмар, бидонът с кисело зеле на източната ни тераса. Никога не приех за нормално да бърникам с ръце в бидон с ледена зелева чорба, в която плуват тъжно премръзнали зелки, пък после да изтеглям с маркуч същата тази чорба в кофа и да я изсипвам отново…бррр, отврат. На всичко отгоре незнайно защо ръцете ме сърбяха ужасно след контакт със зелевата чорба. Днес , дома не приготвяме кисело зеле в бидон. Явно имам някакви изградени силни защити срещу това и току виж отида при някой психолог или свещеник, че да се изповядам. Заради мен децата ми останаха настрани от тази културна традиция. Грях ми е.
Първо място
Мисия „Свинска смърт“ – един единствен път участвах лично в тази мисия и тогава вече не бях дете, а студент първокурсник, т.е вече дърт пергишин. Оказа се, че мама Свинка е била опрасена и когато майсторът касапин я прободе с нож и после я разпра, се появиха трупчета на малките прасенца. Беше абсолютна гнус и …се почувствах като участник в престъпление. Повече никога не се включих в този обичай, макар че сигурно се излагам с тия мои "Радини вълнения" и от някоя кандидат-депутатска листа ще ме обвинят, че съм против извечните български обичаи.
Е, това беше моята класация на гадни мисии и задачи, които съм изпълнявал. С изключение на претакането на зелето и свинското заколение днес смятам, че останалите деяния са съвсем приемливи и в някакъв смисъл дори полезни да бъдат възлагани на всяко дете. Каква ирония на съдбата, нали.
Днес ние вече имаме деца и внуци и вероятно в този момент те вече съставят списъци с най-идиотските задачи имисии, които ние им поставяме. Защото историята се повтаря.
Ей, пак трябва да хвърлям боклука. Аман, бе!!!
А вас какво ви мъчеше в детските години?
автор: Красимир Калудов
Коментари
