Това е нещо като изповед. Демек човек изрича на глас някакъв ужас, за да разбере, че това не е чак толкова страшно. Абе, да не се лъжем. Като изричам на глас имената на тези гозби и пак ме свива стомахът. Затова държа да уточня, че става дума за ястията, които са били отвратителни лично за мен, а не за широките народни маси. Ето я моята класация на гозбите, които не докосвах за нищо на света и чиниите си оставаха пълни.
Шесто място – бели бъбреци…свински. Вижте сега. Това са си мъде и толкоз. Колкото и да ги третират с оцет, си ухаят на пикоч и толкоз. По едно време това беше чест гост в месарските магазини и съответно в домашната трапеза, защото нямаше особено голям избор в щандовете. Не успях в нито един момент да изпитам удоволствие от дегустацията на този деликатес. Виж, пилешките сърца и воденички долу горе ставаха.
Пето място - Знаете ли, на почетната пета позиция ще сложа онзи крем от грис и мляко. Нямал съм проблеми с грис халвата, но кремът от грис беше винаги с някаква твърда, плътна кора и беше отвратителен на вкус. Един такъв бяло жълтеникав на цвят. Слава богу, сервираха го само в работническите и ведомствените столове.
Четвърто място - Отдавам дължимото на моя стар гастрономически кошмар. Шкембе чорбата. Това винаги ми е миришело на стомах. Баща ми естествено смяташе, че силният мъж трябва да яде задължително такова ядене и ме водеше из разни в шкембеджийници в Бургас. Тогава тъпчех залци хляб в устата си, за да неутрализирам съдържанието от чинията. Пораснах и никога повече не съм ял шкембе-чорба. Дори и след тежък мухмурлук не съм ползвал това средство за възстановяване. А моите приятели цял живот ми се подиграват, че съм лигльо, защото не съм ядял шкембе - чорба. Който не яде шкембе, рейтингът му не ще да е добре.
Трето място - Тук подреждам нещо наистина стряскащо. Солена попара – това извращение беше по рецепта на баща ми. Хляб, сирене, масло, гореща вода и сол. Много сол. И понеже отказвах да го ям, баща ми нареждаше на майка ми да сложи захар. Ставаше още по-гадно. Кошмар, нали ви казвам.
Второ място - Бахур. Парчетата бахур, които се предлагаха едно време по магазинната и търговска мрежа изглеждаха ужасно, миришеха ужасно и имаха ужасен вкус. Винаги ги гледах със съмнение, защото не ми беше ясно какво съдържат. Ако родителите ми ме бяха карали насила да ям бахур, сигурно щях да стана вегетарианец. Слава Богу, хапвам месо и то доста.
Първо място - Свинска пача – това е ужасът на ужасите в моето детство. Появи се няколко пъти на домашната трапеза и още треперя от погнуса и страх, че ще изскочи баща ми отнякъде, за да ме кара да ям пача. Тогава не можех да приема за нормално, а и сега, да ям недобре обръснати свински крака заедно с четината, плюс свински уши, парчета от зурли и всичко това в желе с дъх на чесън. Не, благодаря. Хиляди пъти не. била полезна, била вкусна, била част от родните традиции. Не!!! Превъртях броячът с годините ми вече над половин век, но пача повече не съм ял.
А кои са вашите гастрономически кошмари?
автор: Красимир Калудов
снимката е илюстративна и показва магарешки бодли, които магаретата кой знае защо ядат
Коментари
