различно 01 март 2021 2021-03-01 2021-03-01 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcjF4IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--1ee46ed5d4849235b44de2a5a3d1478508a96961/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/hremavia.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Традиционното рожденденско интервю с Красимир Калудов за „Бургаски репортер“

Я, да видим. Отново се срещаме на първи март, за да припомните на хората, че има такъв сайт „Бургаски репортер“…Какво ново вехто при вас?

Първо, честита Баба Марта.

Второ…

Какво ново, вехто ли…

Честно казано, май няма ново. Но вехто със сигурност има в изобилие. Аз, самият съм вехт…в някаква степен и сайтът ни е малко поовехтял през изминалите години…

Понеже на първи март сайтът има нещо като рожден ден, по традиция би трябвало да ви питам на колко години стана вашият  орган за масово доскучаване „Бургаски репортер“ ?

Щом официално сме започнали да публикуваме новини на 1 март 2012 год., значи днес сайтът навършва…всъщност какво значение има това. Създаваме новини, репортажи, материали и това кой знае защо още ни е интересно. И на нашите читатели също.

Вашите читатели? Всяка година споменавате, че имате читатели, но така ли е наистина? Колкото го има Йети, толкова ги има и вашите читатели. Кой ви чете пък вас с тези беззъби новини?

Сещам се за един стоматологичен кабинет, където лекуват зъби, поставят зъби, импланти и брекети или вадят зъби. Май там от време на време ни четат, защото докторът стоматолог сегиз тогиз ми се обажда с криткика заради някоя публикация. Само че той ми е приятел, а не читател.

А извън зъбната тема, как пък не ви омръзна всяка година да ме питате „кой ни чете“ и аз всяка година да ви отговарям, че има такива хора. Затова нека приемем, че съществуват подобни чудаци и да не си губим времето.

Аха, нервен сте нещо. Да не би причината да е предизборната кампания? Май, принципно в сайта нямате много политическа реклама, сигурно и за тези парламентарни избори ще броите стотинки. Защо така?

Защото…много е възможно нашата философия за успешна кампания да е леко различна от представата за успех на партийните щабове.

Нещо много елитарно го раздавате. Каква пък е тази философия на дървен философ като вас?

Общо взето бих я формулирал така.

С удоволствие бих публикувал материал, чрез който някой политик да разкаже какво той е направил или какво ще направи, а не да обяснява какво не са направили другите.

Да каже с думи прости той какво смята, че може да свърши, а не какво не могат да вършат опонентите му.

Да представи своята програма и платформа и да обясни как тя ще се отрази на всеки отделен човек.

Да си спести общите приказки и да престане да търси причините за неуспеха си извън себе си и своята партия…

Да обясни колко той, самият е добър,  а не колко са лоши другите.

Да обърне фокуса.

Най-после бих се радвал по време на кампанията да публикувам изявление на политик, с което той признава някаква своя грешка назад във времето, да призове за извинение и да поиска доверието на хората въпреки грешката си.

Вероятно разбирате защо няма вариант „Бургаски репортер“ да бъде потърсен от политическия „мейнстрийм“. С такава философия няма да добави стойност на една политическа кампания.

Вместо да ползвате купешки думи от типа на „мейнстрийм“ , да бяхте признал, че вие лично сте неспособен да отразявате успешно предизборната кампания и затова политиците бягат от вас като от чумав?

Ооо, хора от журналистическата гилдия в Бургас, мои колеги, категорично вярват в това…дори съм виждал изпратени есемеси от тях до клиенти на моята пи ар агенция с точно такава информация. Че съм неспособен и не ставам за тази работа. Между другото есемесите им бяха много стилно оформени, написани с много страст и с дълбоко познаване на проблема, т.е на мен.

А какво стана с тези клиенти?

Сигурно звучи странно, но още са клиенти на моята пи ар агенция.

Аха, а какво стана с вашите колеги, които са писали тези есемеси с информация за вашата некадърност?

Нищо. Срещаме се. Кимаме си и това е. Те си вършат своята работата, аз моята. 

Малко комплексирано звучите. Има ли в Бургас журналисти в други медии, за които признавате, че са по-добри в професията от вас?

Да, с лекота бих могъл да изредя поне десет такива по-добри от мен. Всеки един от тях е по-добър в нещо от мен. А ако питате уважаемия Асен Блатечки, той ще ви каже, че познава поне двадесет такива, които ще се справят по-добре от мен като журналист или като пи ар консултант.

Вижте, вашата пи ар агенция изобщо не представлява никакъв интерес в случая и престанете да си правете скрита реклама като пи ар консултант. Сега говорим за сайта „Бургаски репортер“…Кажете, как беше отразена епидемията от „корона вирус“ при вас от 1 март 2020 до 1 март 2021 год.?

Смирено, с уважение към болните, с уважение към паметта на загубилите живота си, към болката на техните семейства и приятели, с благодарност към лекарите и към онези хора, които в тези трудни времена се превърнаха в герои. И дори и в тези дни на изпитания се опитахме да намерим вдъхновяващи примери…

Смирено или скучно? Нали разбирате, че хората ще помислят, че говорите общи  приказки. Какви пък вдъхновяващи примери намерихте в епидемията?

Ще ви споделя с удоволствие два такива примера.

Миналата година към края на март или началото на април, в дните, когато масово и истерично се пишеше, говореше и показваше статистика за смърт, брой на заболели, брой на приети в болница и прочие ужасии…в нашия сайт поместихме две особени публикации.

Насред морето от новини за смърт, ние публикувахме данни за броя на родените бебета в Бургас за една седмица.

Нещо съвсем просто беше. Информация за родените момчета и момичета в няколко родилни отделения в Бургас. Новината имаше потресаващо голям брой четения. Някак хората в онзи момент сякаш бяха забравили за силата на живота и бяха се втренчили в смъртта. А с тази проста новина тогава им вдъхнахме надежда. Спомням си, че страшно много хора я прочетоха, не само в Бургас. В цялата страна. Беше вълнуващо усещане, че сме помогнали на хората да видят лъч светлина.

Но понеже става дума за надеждата, пак в онзи момент публикувахме материал за един млад човек от руенското село Люляково. Стопанинът на фурна Ахмед, който насред ужаса и страха от заразата пътуваше от село до село и раздаваше хляб на самотните възрастни хора. Тогава тази публикация се превърна в нещо много повече от някакъв текст.

"Ахмед от Люляково, който раздава надежда и хляб на хората в Руенско"

Повярвайте ми, Ахмед смени фокуса на всичко и на всеки. Не само в Бургас. В цялата страна. Ахмед от Люляково ни даде пример, че никога не трябва да губим вярата си, надеждата си и любовта си. Така и не се видях с него на живо, говорихме само няколко пъти по телефона с него, но съм щастлив, че пътищата ни се пресякоха. А най-хубавото беше това, че регионални и национални медии последваха примера ни и разказаха за Ахмед…така че тогава в „Бургаски репортер“ изпитахме истинска радост от това, че добрата ни новина с нормално звучене победи всички останали информационни „шокове и ужаси“.  

Вие по-добре кажете нормално ли е общински съветник да е журналист? Миналата година измънкахте нещо в отговор и никой нищо не разбра, но сега би трябвало вече да е станало ясно.

Не знам дали е нормално или ненормално. Ще ви кажа само, че е трудно. И през миналата година и през тази по-рядко пиша по политически теми, свързани с местната политика.

Да, бе, да. Читателите нали виждат, че публикувате материали за групата общински съветници, в която сте, и най-вече за нейния председател. Не е ли сервилно това?

Да, понякога пиша за инициативи на нашата група или за инициативи на нашия председател, който активен. Но ако ме питате дали пиша за себе си, не …изключително рядко. Няма как да съм на сесия на общинския съвет и едновременно с това да пиша новина. Пък за себе си хич даже. А след края на сесията вече е късно да пиша за нещо отминало. Струва ми се нелепо да пиша какво съм казал или какво съм сторил. Но честно казано, два три пъти съм го правил, което ме кара да се чувствам много глупаво.

Ако питате мен, да изглеждате глупаво ви се отдава. Добре…щом не можете да пишете за нещо определено, за какво тогава ви остава време да пишете?

Може би ми остава време за моята коментарна рубрика „Време за прогноза“…В нея коментирам политическата обстановка по един, надявам се, забавен за читателите начин. Със сигурност аз се забавлявам. После майка ми звъни по телефона, казва ми, че съм допуснал правописна грешка и аз вече разбирам, че забавлението си е забавление, но работата е работа. Дори вчера ми звънна един мой приятел и ми каза „Поправи си грешките, бе“. Нали ви казвам. Забавно е.

Вие можете да се забавлявате, но не ви личи, защото сайтът ви е скучен. Сигурно защото и вие сте скучен. Нали го знаете?

Тук няма спор. Ако съдържанието на „Бургаски репортер“ и съдържанието на някой немски сериал за чистач на вагони застанат рамо до рамо, повечето хора ще предпочетат сигурно немския сериал.

Поздравления. Това с немския чистач на вагони е връх на скуката. Мисля да сложа край на това интервю. Ще пожелаете ли нещо на читателите на „Бургаски репортер“, които загубиха няколко минути от живота си, за да четат брътвежите ви?

Боях се много, че ще ми зададете този въпрос. Дълбоко вярвам, че читателите на „Бургаски репортер“ се оправят прекрасно и без моите пожелания. Пък и аз изобщо не се виждам в ролята на орисник. Но тъй като е неучтиво да оставя питането ви без отговор, пожелавам им да бъдат в мир със себе си. Тогава няма да бъдат във война с никого. Това не е моя мисъл, естествено. Някъде я прочетох и не знам кой е авторът и.

Няма ли да ме почерпите за рождения ден на сайта?

Не.

И последен въпрос. Ще ми платите ли за това интервю?

Не.

Саркофиго. Мурир провокат. Драйбилд. Гуто мурире. Рехитиг амил. Ефорт билдинг /умри предателю, карай си количката простако и др. ругатни от романа „Горе ръцете или враг N:1“/Догодина си търсете друг да ви задава въпросите...

 

 

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...