Въпреки своя статус на бъдещ монарх принцът приемаше за приемливо и нормално да стои почтително в долната част на мраморното стълбище, докато чака Пепеляшка да премине през всички стъпала.
Стоеше търпеливо, изпънал гръб и ухилен до уши.
Само че…
Само че му се струваше ненормално и неприемливо това, че Пепеляшка правеше по осем селфита на всяко стъпало и пускаше по две сторита в социалните мрежи през четири стъпала.
А и понякога се връщаше стъпало две обратно и пак щракаше селфи след селфи.
Не, аз окончателно ще се напикая, докато кибича тук под тия стълби – изпъшка през ушите си принцът. Спомни си мъченически колко чаши беше изпил на бала, докато гостите вдигаха стотици наздравици. Пак изпъшка през ушите си. В същото време на устата му като занитена стоеше ослепителна усмивка, резултат от бая, бая, бая болезнени процедури при дворцовия зъболекар.
А Пепеляшка беше още по средата на мраморното стълбище.
Принцът изведнъж беше връхлетян от прозрение.
Извади смартфона си, надипли нервно десетина лайка под снимките и сторитата на Пепеляшка и …
И тогава Пепеляшка се втурна към него, прескачайки по десет стъпала наведнъж, без да се притеснява, че може да потроши стъклените си пантофки.
- Здравейте, мой принце – галантно му изчурулика тя и му подаде грациозно нежна ръчица.
- Добре сте дошла, прекрасна моя…- отвърна той леко напрегнато, целуна леко ръката и, пък добави гостоприемно:
- Обърнете внимание на това кристално огледало до колоните…пред него стават уникални селфита, а аз ще ви оставя само за момент и се връщам…
Пепеляшка изписка възхитено, тръгна бързо към огледалото, а принцът…хукна към...
Да го оставим сам …
После приказката продължи нормално…и по сценарий...до момента, в който всички три дни ядоха, пиха и се веселиха. И направиха хиляди селфита пред огледалото на тоалетната, че да не стават сакатлъци.
автор: Красимир Калудов
Коментари
