Това е едно история за малко, много упорито и силно отдадено на спорта момче. И за един автобус. И за пример, който вдъхновява.
Никола е на 14 години. Будно момче. Живо, пъргаво и всеотдайно до крайност.
Никола тренира един от спортовете, създал световноизвестни български легенди.
И момчето мечтае да бъде като големите български шампиони по свободна борба.
Затова е част от отбора на „Черноморец“ Бургас в Спортното училище, където заедно с него тренират таланти от всякакви възрасти.
Никола е готов да жертва всичко заради борбата. Всичко, защото обича този спорт, тренировките и състезанията.
И през тази година прави точно това. Залага всичко, дори здравето си.
Ще ви разкажа как протича един януарски ден на Никола.
Става рано сутринта.
Закусва. Облича се и хуква към автобусната спирка в село Маринка. Едно китно село до Бургас.
Качва се на автобуса в 7.15 часа. През зимата по това време е почти тъмно.
Към 8 часа Никола стига до автобусната спирка в района на старата „Билкова“ аптека в Бургас.
А тренировката му е в 10 часа. Дотогава Никола обикаля из улиците, защото държавното училище е затворило класните стаи за учебни часове заради пандемията. Съучениците му от другите училища по това време учат онлайн.
Момчето стиска зъби и обикаля из улиците. Сяда на някой пейка, за да се включи в онлайн заниманията, но му е трудно. Защото смартфонът осигурява някаква онлайн среда, но на пейката през зимата е студено. А и мегабайтите интернет не са неограничени.
Но нали не сте забравили.
Никола е готов да жертва всичко заради любимия си спорт, защото иска някой ден да стигне и надмине великите български шампиони по свободна борба. Затова стиска зъби, докато е на пейката или на улиците.
В 10 часа Никола отива на тренировки. Излиза изморен, изтощен от тренировката, къпе се и …до 16 часа следобед е навън, по улиците. През зимата.
Ако са му останал неизползван мобилен интернет в смартфона, малкият спортист сяда на някоя пейка и се включва в онлайн уроците. Иначе казано, опитва се да си осигури някаква онлайн среда.
После следва втората тренировка за деня. Хваща автобуса към село Маринка и се прибира в дома си.
Изминали са около 12 часа, от които осем часа момчето ходи по улиците.
Майката на Никола работи в Бургас, но не може да вземе детето при себе си, защото работното и място е в поликлиника, където в момента е пълно с болни. Но не може и да го спре от тренировки, защото синът е готов да заложи всичко заради борбата.
Моля? Питате ме къде е автобусът в тази история за едно малко, упорито и отдадено на спорта момче и за един автобус.
За съжаление автобусът го няма. Спрян е. Не пътува.
Понеже учебните занятия на учениците от пети до дванадесети клас са преустановени в цялата страна, автобусът в 8.40 часа от Маринка към Бургас е спрян. Никола обикновено е пътувал с него, стигал е до залата за тренировки около 9.30 часа, но сега се налага да тръгва от селото в 7.15 часа.
Понеже учебните занятия на учениците от пети до дванадесети клас са преустановени в цялата страна, спрян е и автобусът от Бургас до Маринка в 12.40 часа. Никола го е използвал, за да се прибере до дома си, да хапне, да се стопли и да тръгне обратно с друг автобус към втората си тренировка за деня, но сега това няма как да се случи.
Тези два автобуса не пътуват в момента, защото освен Никола за тях няма други пътници.
Както се казва, той е жертва на обстоятелствата. И на любовта си към спорта. На своята отдаденост към свободната борба.
Майка му е звъняла на кого ли не, молила е кого ли не, но автобусите в 8.40 часа и в 12.40 са спрени, защото…ами, защото е така в цялата страна. Има ограничения.
Какво тук значи някаква си личност. Какво тук означава някакво момче спортист.
Някакъв чиновник величествено посъветвал майката „Купете си апартамент в Бургас и тогава детето ви няма да пътува с междуселски автобуси“
Никола е едва на 14 години. Но има дух и воля като на голям мъж. Има дух на голям шампион.
Той е решил да жертва всичко, за да тренира свободна борба. Жертва времето си, здравето си, образованието си. Всичко.
За да може да тренира и да се готви за деня, когато ще играе някъде, някога срещу някого за шампионската титла.
Затова Никола сега се бори не само срещу съперниците на тепиха, но и срещу обстоятелствата, срещу ограниченията от епидемията, срещу чиновнически решения на държавно ниво, срещу липсата на внимание и разбиране.
Никола се бори срещу една равнодушна и безмилостна система, за която той е едно малко момче от едно малко село. И момчето и селото са толкова незначителни, че системата с едно щракване на пръст спира два автобуса от и до селото.
Никола и днес е на тренировки.
И се подготвя да бъде шампион.
И както е тръгнало, някой ден ще бъде.
В този момент той и други такива като него са малките големи герои на България, които всеки ден правят огромни жертви.
Никола, майка му и баща му не обвиняват никой. Не са се отчаяли. Трудно им е, тежко им е, но не са загубили вярата си, че скоро училищата ще отворят вратите си и за децата от пети до дванадесети клас, а автобусите ще почнат отново да пътуват в 8.20 и 12.40 часа от и до село Маринка. Така малкият голям спортист ще може да тренира, да пътува и да учи нормално.
А дотогава Никола ще продължава да жертва всичко не в онлайн среда, а в реалния и суров живот на спортист. И да се бори не само срещу съперниците си на тепиха.
Не ни остава нищо друго освен да му пожелаем успех и да поздравим родителите му, че са възпитали такъв малък, голям мъж.
И да се замислим, когато започнем да се оплакваме заради ограниченията. ако се жалваме, че не можем да отидем в любимия ресторант, че не можем да отидем в МОЛ-а, в такъв случай можем да се сетим за Никола, който може би и в този момент стои на някоя пейка и се опитва да си създаде онлайн среда, за да учи поредния урок преди или след тренировката си.
Автор: Красимир Калудов
P.S Публикуваме тази история с разрешението на родителите на Никола. Снимката ни е предоставена от семейния им фотоалбум, където има още много кадри от състезания на малкия спортист
на снимката - Никола на почетната стълбичка със спечелен медал от поредното състезание
