различно 05 ян. 2021 2021-01-05 2021-01-05 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBb2h2IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--a84dd08503486236db808353cbe44cc6cfbde47d/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/%D0%A5%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%BB%D1%8F%D0%BD%D0%B5%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D0%B0.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Богоявление – празник на цял Бургас

Изваждането на кръста от морето било най-голямото събитие за бургазлии

Богоявление е един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари / Йорданов ден/.

На този ден преди 2000 год. е покръстен самият Исус Христос във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето „се отваря” и Светият дух слиза на земята във вид на гълъб, а от небето се разнася гласа на Господ: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение”.

Оттук и названието на празника – Богоявление.

Традицията повелява, където има водоем, да се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете, а миряните отнасяли от нея в домовете си, за да ги пази от болести и да пречиства душите им. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именници, независимо от годишното време.

Няма начин един морски град като Бургас, да не чества Богоявление, Йорданов ден по подобаващ  и запомнящ се начин. Това е бил най-големият общоградски празник някога.

Чествал се е  още преди Освобождението. По време на българо-гръцките църковни спорове двете християнски общности в Бургас-българската и гръцката, са хвърляли кръста на различни места в морето и се образували две отделни шествия.

На този голям християнски празник целият град се изсипвал по склоновете на Морската градина. Множество народ пристигал от близките градчета и села на района. Нямало значение какво било времето, дали духал леден вятър, валял мокър сняг или греело януарско слънце. Всеки искал да види събитието.На мостика били допускани само официални лица с входни карти, сливенския митрополит и църковния хор.

Централната алея на Морската градина била украсена със знамена, а на мостика, обвит с гирлянди били закачени портретите на НВ Борис ІІІ и княз Симеон Търновски. Войници  и моряци били строени в близост до брега. За да участваш в улавянето на Кръста, хвърлен в ледено студените води на януарското море се изисквало безспорно плувно майсторство, голяма издържливост и разбира се смелост да се хвърлиш във водата с минусова температура.

Печелел най-бързия. Войниците давали няколко залпа, а всички параходи, които се намирали в пристанището, украсени с международни знамена, надували продължително сирените си. След изваждането на кръста героите били  поздравявани лично от владиката. Всички официални лица, военни и знамето на войсковата част, поръсвани със светена вода, след което процесия се отправяла към църквата “Св. св. Кирил и Методий”. Войските минавали в церемониален марш пред началника на гарнизона за поздравление. Литийното шествие начело с духовенството и извадилите кръста от морето мъже обхождали бургаските улици и домове, получавали от гражданите дарове. Голяма част от тях отивали за благотворителни цели и за църквата.

В по - ново време улавянето на кръста е вече цял ритуал за плувците. През 60-те години на миналия век имало оригинални екземпляри, чеда на морето, които са работели лятото като спасители на плажа.

Борис Йонков, Младен Марков, Ганата, Тома Мавридов, Ташо Негъра, Рингата, Петьо Пандира, Томата Курназа, Шерифа познати на целия Бургас те редовно участвали в улавяне на кръста на Йорданов ден.

За да се подготвят още от вечерта се започвал як запой с коняк с малки прекъсвания, които поддържали човек в състояние на полузамяност от алкохола до момента, когато загърнати в дълги моряшки шуби, босоноги се подреждали на малката площадка на края на мостика в очакване да хвърлят кръста. Според бързината на реакциите всеки скачал в студените води. Най много пъти хващал кръста Ганата.

Освен морална страна-признание, възхита, участието им имало и материална награда. Няколко часа по късно с менче светена вода, китка чемшир и кръста, групата от участници, започвала “ръсачката” по къщите. От квартал на квартал обхождали цял Бургас. В отплата на благославянията бургазлии пущали в менчето монети. Процесията вървяла няколко дни. С какви активи са излизали от тези обиколки никой не знае, защото всичко събрано се е похарчвало и материализирало за поливане самочувствието на големите плувци.

Години наред  в морето на Йорданов ден се хвърляли само мъже, но новото време променя и тези традиции. Участвали ученици, деца и даже жени.

Вечерта била посветена на именниците носещи имена Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана. И се започвали дългите зимни празници до пролетта.

автор: Соня Кехлибарева

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...