различно 26 ноем. 2020 2020-11-26 2020-11-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZ3R1IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--629b144bf026f5f75b8ad1066697dc2fe1efc7d0/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/1528254843378.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Футболният Бог, който вкарваше голове с крак и с ръка...Божията ръка

В прастарите времена на моето детство момчетата казваха "Аз съм Зико", "Аз съм Паоло Роси", "Аз съм Румениге", "Аз съм д-р Сократес", "Аз съм Платини", "Аз съм Луис Мария Арконада", "Аз съм Тони Шумахер", "Аз съм Кевин Кигън""Аз съм Елкер" "Аз съм Марио Кемпес"...но много рядко някой казваше "Аз съм Марадона"...Защото просто никой не можеше да е като него. И никой няма да бъде.

Спомням си на финала на мондиала през 1986 год, когато Марадона буквално разнищи Бундестима. А германците бяха отбор страшилище.

Пак от това първенство си спомням за Божията ръка, която извърши футболното престъпление на века срещу Англия. Спомням си и как същият този футболен Бог вкара втория гол срещу Англия.

Спомням си как пак Марадона само с един Каниджа до себе си заведе Аржентина на финал през 1990 год., за да загуби от същите тези неумолими германци...Спомням си...

Спомням си, че тогава с изключение на Зико и Сократес, май никой друг не можеше да поема и да подава топката като Марадона. Но никой не можеше да отиде в един посредствен обор като Наполи и с него да спечели италианското калчо. С изключение на Елкер и Бригел, които спечелиха титлата с Верона, но тяхното не беше футбол, а нещо друго.

А възможно ли е някой почитател на футбола да забрави онзи мач срещу Бразилия през 1990 год, когато "селесао" буквално прегази "гаучосите", удариха и три греди, но две три минути преди края Марадона пое една топка в центъра, даде изумителен пас към Каниджа, защитникът на Бразилия Рикардо Роча се блъсна в свой съотборник, а Каниджа прониза вратата на бразилците. 

Мисля си, че Пеле, Марадона и Роналдо /истинският Роналдо/ играеха футбол от друго време и от друг свят. Толкова много превъзхождаха всички свои съвременници на терена. Но те живееха в свят, в който футболните запалянковци четяха за резултатите от първенствата два или три дни след дадения мач. И въпреки това целият свят ги знаеше.

Знаете ли кога човек проумява с ужас, че е смъртен. Когато някоя легенда от неговия живот умре.
Аз съм един от хората, които никога не са казвали "Аз съм Марадона", защото това би било обида за футбола. По-скоро с моите качества би трябвало да кажа "Аз съм Джентиле". /В УИКИПЕДИЯ пише много за този футболен ...хм...грубиян/ И именно затова се възхищавам на аржентинския маестро. Защото той правеше с лекота неща, които при мен биха довели до тежко разтежение или скъсване на мускул.

Казват, че Марадона вече го няма. Всъщност има го във футболните спомени на цял свят. Марадона е футболът.

Дано не съм ви досадил.

Кофти ден за футбола.

автор: Красимир Калудов

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...