Едно от най-колоритните места във всеки град са пазарите. Те се променят с времето, изчезват или се появяват на ново място, но винаги ги има. Споменът за старите пазари на Бургас възкресяваме от разказите на някогашните бургазлии и можем само да ги разглеждаме на снимки или на избелели пощенски картички.
В края на някогашния Бургас / днешния площад “Тройката” / се е оформило място, където били големия пазар. Там селяните разпрягали конете и продавали стоката си направо от каруците: зеленчуци, плодове, царевица, жито. На този пазар се извършвала и търговия с дребен и едър рогат добитък. На това място се е намирал и сладкия “ Татарски кладенец “, ползван активно от гражданството до 1930 година.
Бургазлии са нарекли мястото “Пазарний”. През 1908 година площадът е определен за публични събрания. Там опъвали шатри гостуващите циркове и правели градските панаири. Около това пазарно пространство започнало изграждането на нови сгради.
Но най-колоритния обект бил Птичи пазар. Още през 1896 година Бургаската община изготвила правилник за продажбата на домашни птици и хранителни продукти.Определено било и място “ Фердинандовския площад”. Селяните от селата в района предлагали всякакъв вид пернати животинки: пуйки, гъски, патици, кокошки, петли, яребици. Не липсвали даровете на морето, богат избор на черноморска риба. Разбира се търговците продавали и разнообразни видове пресни зеленчуци, плодове, яйца, масло, сирене и подправки за приготвяне на вкусни ястия. Всеки от продавачите бил длъжен да се яви на площада не по късно от 9 часа. Наблизо имало и два касапски магазина.Пазарът просъществувал до средата на 60-те години на миналия век. Сега на това място има Опера и градинка.
Търговията с риба е един от важните стопански отрасли на Бургас. Много от бургаските търговци в миналото са започнали своята дейност първоначално като риботърговци. През 1936 година започва разширяването на пристанищната територия.
Построява се нов кей и Рибната борса се премества по близо до морето.Рибата, уловена в Бургаския залив, се донасяла с моторни гемии и лодки до рибната борса. Годишно на тържището се продавала около два и половина милиона килограма различни морски риби- скумрия, паламуд, кефал, лефер, сафрид, карагьоз и др. Около половин милион килограма риба се е ловяла във Ваякьойското и Мандренското езера. Хора от съседните села идвали с каруци да купуват прясна риба.Търговци от рибни магазини и собственици на ресторанти също зареждали от рибната борса.
На мястото, където сега се намира пазара“Краснодар”, някога е бил Дървения пазар. Той заемал площ 8 240 кв. м. и до 1950-1951година там се извършвала търговията с дървен материал за строеж и дърва за огрев. От 1953 година е обявен за Кооперативен пазар за продажба на всички видове земеделски продукти и животни. През 1957 година е павиран, направена е чешма и тоалетни.По днешните ул. “Ивайло” и “Цариградска” били изградени стабилни едноетажни сгради с общо 18 магазина и закусвалня. Магазинчетата са давани под наем на различни ТПК / Трудово производителни кооперации/, за да продават своята продукция. Там можело да се намерят посадъчни семена, пчеларски артикули, грънчарски произведения, килими, китеници, губери, вълнени платове. ТКЗС-та от района предлагали своя продукция сирене, кашкавал, яйца, мед. Пред тях имало два реда дървени маси с навесчета за излагане на собствена селскостопанска продукция - зеленчуци и цветя.
В североизточния край на пазара, покрай ул.”Кл.Охридски” е определено място за продажба на животни.
През 1934 година е оградено пространство от около 30 декара на север от “Комлука”, покрай шосето за Говежди пазар. Там се търгувало с едър рогат добитък. Пазарлъците били свободни и продавачът и купувачът изпитвали своето красноречие. При спазаряване на вол, крава, теле и др. преговорите по стар обичай приключвали след продължително ръкостискане, придружено с благословии.
През 1939 година е осигурен Седмичен пазар. Определено е той да става всеки петъчен ден на площад “Сан Стефано” за продажба на селскостопански произведения от всякакъв вид.
Градът се разраства, появяват се нови жилищни комплекси, а с тях и нови пазари. Но това е друга история.
автор: Соня Кехлибарева
Коментари