СивоКос нервно изхълца…или по-скоро се задави.
Току що беше смръкнал конска доза от разтворени във вода сол и сода бикарбонат и очите му буквално бяха изскочили.
Честно казано, СивоКос не беше чувал коне да смъркат подобна течност, но дозата наистина беше толкова голяма, че би могла да накара и най-кротката кранта гневно да изцвили.
Конска доза и толкоз.
На дистанция от него красивата, но много строга Миньон го запита
„И с двете ноздри ли смръкна“
СивоКос честно отговори, че лявата ноздра май е останала встрани от соленосодената благодат и получи инструкция да повтори упражнението.
Няма как…отсипа нова конска доза в шепата си и…
Ето, на…пак се задави и пак му изскочиха очите.
Като медицинско лице / Миньон беше квалифициран фармацевт в края на краищата/ зеленооката половинка на нещастника гонеше заболяванията до дупка с конвенционални и понякога с алтернативни методи, но винаги научно обосновани.
Когато плахо я попита защо трябва смърка от тази противна течност с високо съдържание на сол и сода бикарбонат, половинката му отвърна, че настойката създава чиста алкална среда и убива вирусите…
Убива ги до крак, ли? – за малко да попита СивоКос, но се сети, че този слоган е от реклама, посветена на препарати за тоалетни чинии и млъкна предвидливо.
Очите му се нормализираха и се върнаха обратно на местата си, откъдето преди малко бяха изскочили.
Да му се не види и вирусът – помисли си тъжно нещастникът и изхълца, а няколко едри капки от противната течност забълбукуха в гърлото му.
Докато преглъщаше мъчително чистата алкална среда в носоглътката си, СивоКос се опита да подреди мислено всички превантивни мерки срещу коронавируса, които търпеливо изпълняваше.
Първо, естествено си миеше ръцете нон стоп. Переше маските за многократна употреба нон стоп след всяко връщане от магазина или от някакво друго място. Переше така стръвно, че би засрамил и перачка край реката в някакво планинско село
Хрупаше тъжно залци, напоени с витамин „Д“ и си правеше гаргара с прополис.
Що се отнасяше до залците те винаги бяха отчупвани от краищници хляб, а СивоКос от дете не обичаше краищниците. Особено пък напоени с витамин „Д“.
А гаргарата с прополис беше отвратително преживяване, което той не препоръчваше и на най-големите си врагове.
Но смъркането на сода и сол категорично беше оглавило първото място в класацията му на най-противни антиковид мерки.
Тъй като беше оптимист по природа, СивоКос все пак намери и нещо добро в цялата ситуация.
Поне до момента не беше се жабурил с вода за уста със съдържание на хлорхексидин. За наличието на тази практика го беше осведомила подробно Миньон. Звучеше като нещо гадно.
И Слава Богу, отказваше да хрупа чесън или лук .
Така че…содата и солта май не бяха чак толкова лош вариант. Пък осигуряваха ако не друго, то поне чиста ...как се казваше...алкална среда.
Хм…да не би да се пристрастяваше към соленосодената настойка? Иначе защо не спираше да мисли за пълната с тази течност чаша в кухнята ?
Хлъц...
автор: Красимир Калудов
