Георги Янев е ловец от 1993 год. Заедно с колегите си от ловната дружинка посрещат „на нож“ обявените предложения за промени в Закона за лова и опазването на дивеча. Евентуалното им въвеждане би позволило да се използват експлозиви, отрови, упойващи вещества, примки и електрошокови устройства по време на санитарен отстрел на болни или заразени животни. Ето и позицията на г-н Янев.
Вашето мнение за готвените законови промени какво е? Как ще се отразят на животинските видове и дали наистина ще бъдат предпазени здравите животни от болните?
Тези предложения са за някакви варварски методи. Абсолютно сме против да се използват отрови, експлозиви и упойващи вещества срещу животни. Нямам думи колко е отвратително това.
Но целта на промените е да дадат повече възможности да се увеличи обхватът на санитарния отстрел и да се ограничи разпространението на болести като „Африканска чума“…Какво е притеснителното в промените тогава?
И в момента има достатъчно възможности да се контролира някакво заболяване сред животните и да се наблюдава от специалистите. Има разрешен от законите индивидуален лов. Можем, ако от Министерството поискат, да отстреляме в определен район или ловно стопанство чакал или диво прасе, за да бъде изследвано, ако има съмнение, че се разпространява в тази зона някаква болест по животните.
И в момента има ями в ловните стопанства, които ловците са изградили. Ако там падне болно животно, се изследва на място и се заравя, покрива се с найлон, за да не се просмуква в почвата. Ние знаем как да се грижим за животните и го правим.
Дали редовите ловци като вас в ловните дружинки са търсени за някаква позиция или просто практическа препоръка?
Не. Не са ни питали. Защо за промените в закона не питат ловците, дружинките? Ние сме над 100 000 души в страната и обичаме природата, пазим я. Никой не ни пита. Абсолютно сме против такива промени. Няма как да подкрепим употребата на експлозиви, отрови, упойващи вещества или примки. Абсурд.
Ако целта е да се усвоят пари за избиване на някакви животински видове, това няма нищо общо с нас, с ловците, а с чиновниците, които решават тези неща. Мисля си, че промените в закона за лова ги създават хора, които не разбират от лов и не познават природата. Но така е в България, за съжаление.
Би трябвало експерти на държавно ниво да предлагат промените…едва ли е някаква импровизация. Вие защо не вярвате в добрите намерения на авторите на предложенията?
Държавата е изоставила контрола. Няма я. Ето, ще дам пример. Държавата не прави нищо, за да реши конфликтите между земеделците и ловците. Говоря за комерсиалното земеделие. Земеделците имат за цел да обработват повече площи и да имат по-големи добиви. Ние ловците изграждаме всяка година солища за дивеча, изграждаме волиери за птиците, но заради сушата няма нищо по нивите. Само едни канавки. Животните няма къде и с какво да оцеляват. Част от посевите, от готовата продукция поне да оставят за изхранване на дивеча. Всичко ожънато, до стрък.
Чудя се, защо ще позволяват със закон отровите в санитарния лов. Че те и сега земеделците торят, ползват пестициди. Тровят дивеча. Нима има контрол върху това? Големите кооперации си разпределят нивите 200 дка, 500 дка, обработват всичко и дори няма пътища между нивите. Представете си 500 – 1000 декара обработваема земя, а няма черен път и не можем да провеждаме индивидуален лов на хищник. Земеделците плащат за „черните“ пътища на общините и обработват дори тях. Добре, те са в правото си, гонят си интересите, но държавата не мисли за ловците
А през януари и февруари ние нямаме възможност да минаваме покрай нивите, няма пътища и не можем да разселваме дивеч или да отстрелваме хищници.
Гледаме масивите със слънчоглед, една тревичка няма между стеблата. Какво е това чудо? С какво ги пръскат? Какво да ядат птиците и дивечът? Няма яребици, няма пъдпъдъци, нищо!!! В нашата асоциация се говори за тези проблеми, но никой не ни чува. Мои приятели казват, че когато правят сонди за вода, до 30 метър земята е отровена. Смятайте с какви пестициди се пръска.
Сега стоим едни срещу други земеделци и ловци. Едните обработват земята и я торят за добиви, а ние се опитваме да опазим животинските видове, пазим природата. И сме в конфликт.
А ако почнем да говорим за Виа Понтика, за пътя на птиците, тук прелетният дивеч почти ни заобикаля. Гъските са рядкост, гургулици и пъдпъдъци почти няма.
Останаха яребици, фазани и зайци, но и те намаляват, защото няма стърнища, тровят ги с пестициди, нямат укрития и затова чакали, лисици и соколи ги изтребват. Но затова никой не говори.
автор: Красимир Калудов
Коментари
