"А в организацията "Гроб и мълния" обстановката се нажежаваше и повове от това мъчно можеше да се нажежи. Всеки ден се трупаха купища доноси. Функционираше специален отдел, който заемаше едно девететажно здание и имаше множество сътрудници, но те успяваха само да регистрират доносите и на никого не оставаше време да ги чете, а още по-малко да ги взема под внимание. Затова в карцера изпращаха просто по ред, а от работа уволняваха наслуки. Като изпълняваха основната заповед: всеки да подозира всички, във всичко, винаги и навсякъде, всеки да следи всички, във всичко, винаги и навсякъде, сътрудниците проявиха такова усърдие, че сред тях започна масово да върлува болестта, известна в науката под названието "раздвоение на личността". Болестта се състоеше в това, че сътрудникът едновременно се чувстваше и този, който следи някого, и онзи, когото някой друг следи. И сътрудникът често забравяше какъв е всъщност в дадения момент-преследвач или преследван и се объркваше..."
Днес ще прелистим една стара детска книга на руския писател Лев Давидичев. В своя пародиен шпионски роман " Горе ръцете или враг N:1" той описва какви ли не заплетени и весели ситуации, но наред с многото послания, които ни изпраща, впечатлява това, че родителите, които глезят децата си и ги оставят в плен на мързела, им нанасят тежки поражения... А майтапите с полицейщината и липсата на мозък под някои фуражки са огромен бонус в книгата.
Коментари
