различно 20 сеп. 2020 2020-09-20 2020-09-20 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbWhyIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--ffa71abb0d678f6c29d7faec42120743f9d49d99/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/%D0%A3%D0%BB.%20%D0%A4%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0,%20%D0%BF%D0%B8%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0%20%D0%9B%D0%BE%D0%B7%D0%B0%2070-%D1%82%D0%B5%20%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%20-%20A.jpg

Burgas Reporter Ltd.

На какво миришеше в магазините мечта „Кореком“ и „Шипшандъра“ в Бургас

Вярно е, че за младата част от читателите тези мои спомени ще излъчват ухание на плесен и мухлясала старост, но въпреки това реших да ви задам точно този въпрос.

Спомняте ли си или поне някой казва ли ви е на какво ухаеха „Кореком“ и „Шипшандъра“ в Бургас?

В нашите представи това не бяха обикновени магазини, а …нещо като портал към една паралелна вселена.

Е, така е. Това не бяха обикновени магазини, а валутни или безмитни магазини. В тях се продаваха стоки, които не се срещаха никъде другаде. И малцина можеха да си ги купят.

„Кореком“ в последните години на социализма беше разположен по бул. „Ботев“ в Бургас, кажи речи срещу Първо РПУ , а „Шипшандъра“ с течение на годините от първоначалното си обиталище / 70-те години/  на пресечка на ул. „Александровска“ се премести на две различни места близо до входа на Пристанището, последно под военния стол на „Булаир“.

Имаше малък валутен магазин и на входа на СОМАТ. Стари моряци си спомнят, че такъв е имало и в хотел „Приморец“

В тези места пазаруваха само…ами, там пазаруваха хора, които в нашите детски очи бяха нещо като богоизбрани.

Иначе казано  моряци и международни шофьори, които разполагаха с американски долари и с германски марки. Това бяха хора, които чрез работата си излизаха в чужбина и имаха законна валута.

От 70-те до последните години на 80-те в „Шипшандъра“ можеха да пазаруват само моряци. Никой друг. Точка. Затова и в очите на бургазлийки моряците бяха мъжете мечта. Смели, интересни, богати…уж, де.

В „Корекома“ и „Шипшандъра“ , в тези презентационни зали на загнилия капитализъм, имаше невероятни неща. Уиски, водка и коняци, каквито виждахме само по филмите. По рафтовете бяха наредени измежду всички чудесии и дънки, т.е дънкови панталони.

Да, речем дънки LEE , LEVI’S , POP / POP незнайно как и защо през 1985 год. беше панталон  супер хит сред учениците в Бургас с необичайната си кройка и кожени каишки по джобовете/  и момчетата и момичета полудяваха и искаха да имат точно тях.

И майка им и баща им трябваше да дадат мило и драго, за да купят долари, че да купят на ситната челяд скъпоценната дреха.

Това са дънкови панталони, бе!!! Днес дори не ги забелязваме, но тогава притежанието на такава дреха те изстрелваше високо в социалната стълбица.

В „Кореком“ и в „Шипшандъра“ възхитени погледи и цъкане с език предизвикваха най-разнообразни стерео касетофони. Също така и касети за касетофоните. Автоматични перални, цветни телевизори и…супер дефицитни стоки. Изглеждаха ни като...ами,...невероятно.

Може би не вярвате, но вуйчо ми, стар морски вълк, през смях ми разказа, че през 1980 год. купил от „Кореком“ …чушкопек. За 14  долара. Тогава на черно един долар се е разменял за 1.80 -2.00 лв, но за онези, които могат да водят успешен пазарлък. За останалите съотношението е било 1 долар – 3 лева. Златен чушкопек, демек. Друг пък сподели, че през 1985 год. по време на тоталния режим на тока оттам купувал газови котлони.

В „Шипшандъра“ обикновено пазаруваха моряци с моряшките си съпруги или с девойки, които биха искали да станат моряшки съпруги.

Морските лъвове със самочувствие казваха, че само простолюдието пазарува от „Кореком“.

Там всъщност беше по-скоро царството на тираджиите, но валутата си инвестираха и моряци.

От време на време там се появяваха някакви стоки по-така.

В края на 70-те и началото на 80-те години бургаските моряци от „Океански риболов“ и международните шофьори от СОМАТ демонстрираха пълно превъзходство с притежанието на кожух на кръпки, т.е кожено палто от парчета кожа. И тази престижна дреха струваше 79 долара. А кожух от цяло парче кожа струваше 90 долара. Ами, умножете го по три и ще получите кажи речи три средни заплати в левове. В „Кореком“ имаше такива кожуси, а по останалите магазини…тц. Затова сред морето от балтони и шофьорски шуби по улиците тези кожуси бодяха очите и възбуждаха завист. 

През 80-те години за децата беше нещо като магия да се сдобият с шоколадово яйце, в чиято сърцевина се криеше жълто пластмасово цилиндърче, а в него някаква играчка. И прочутите мини автомобилчета „Мачбокс“, които бяха обект на колекционерска страст. И шоколадите „Тоблерон“ и дъвките с картинки с патето Доналд.

"Кореком" имаше и в Слънчев бряг и понякога там имаше неща, които вече бяха изкупени напълно в Бургас. Затова бургазлии с долари и марки ходеха на ...хм...шопинг туризъм до въпросния магазин в курорта през месеците извън активния летен сезон.

Може да ви звучи странно, но от „Кореком“ някои хора си купуваха дори…автомобили. Например моят тъст си е купил „Вартбург“ от „Кореком“ в град Бяла.

А сега на въпроса…на какво ухаеше в „Кореком“ и в „Шипшандъра“ в Бургас…

Според старите моряци и тираджии, според техните приятелки и жени тогава ароматът е бил на парфюми „Маскулин“, „Фиджи“, „Пино Силвестър“, на цигари „Дънхил“, „Три файф“, „Бенсън енд Хеджис“, „Салем“, ама ментолов  и още какво ли не.

Да, миришеше на дъвки, на шоколади, на парфюми, на нови дрехи и обувки и…изобщо на нещо появило се от далече, далече, от света, който за нас беше недостъпен.

Както казваха хората по онова време „Миришеше на Кореком“

Днес светът е на една ръка разстояние, изминаваме това разстояние за часове и вече сме забравили, че някога нямахме нищо друго освен мечтите си…

Но пък е странно, че едно шоколадово яйце може да е нечия мечта, нали

Искам да ви се извиня за тази непълна, непоследователна, хаотична и пълна с фактически грешки история...ами, спомените са вече избледнели. А вие помните ли на какво миришеше в "Кореком"

автор: Красимир Калудов

 

Снимката е от 70-те години и показва пивница "Лоза" на ул. "Фердинандова"...обърнете внимание на дрехите на хората по улицата

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...