За Сивокос това е тържествен момент. Преди дни синът му Тънкокрак е взел от раз изпита за шофьор и …ето, днес отива да си подаде тържествено документите, за да си получи книжката преди да е изхвръкнал да учи за втора година в таз тежка чужбина
СивоКос с удоволствие съпровожда своята Клонка Давидова до КАТ. Зер моментът е важен.
Малко преди 10 часа оставя наследника си на прашния паркинг пред обвеяната със слава административна сграда , пожелава му всичко хубаво. Младежът се присъединява към опашката от чакащи, а тейко му потегля.
Минути преди 12 часа телефонът на СивоКос разцепва тишината. Първородния отчаяно. Издържал е на изпитанието „Опашка Първа“ и в момента, в който е достигнал на второ ниво, демек включил се е в „Опашка Втора“ и е стигнал до банковото гише, оттам са му рекли „Дай ….лева“, а той, калпазанинът тръгнал с няколко лева по-малко.
И звъни и зове „ Тате, донеси ми пари“…
СивоКос не се колебае. Как да не подкрепи ТънкоКрак, зер моментът е важен.
Пали колата, натиска педала, развива максимално разрешената скорост, стига до КАТ, намира като по чудо място, където да паркира, паркира заради бързането на преден ход, а той мрази да паркира на преден ход, тича по прашния паркинг, бяга, Първородния бяга към него, баща му му връчва някаква дребна банкнота, дребна, дребна, ама точно тази сума не достига, младият мъж хуква към банковия клон и…
Телефонът на СивоКос пак звъни.
„Тате, излязоха в почивка. Ще отворят чак след час“ – наследникът звучи съкрушено и отчаяно.
СивоКос отвръща….“Еее, айде сега пък и ти. Нищо, колко е един час…ще го изчакаме заедно“
Ако ви кажа, че времето от 12 часа до 13 часа минава в шеги и закачки за баща и син, ще ви излъжа.
Тънкокрак скърца със зъби и задава въпроси, на които таткото няма отговор. Пита защо не може да си подаде документите онлайн, пита защо не може да плати онлайн и защо трябва да попълва всеки път и навсякъде някакви декларации с името си, адреса си и ЕГН-то си?
Пита дали държавата най-после не е събрала всичките му данни и кога ще престане да иска от него да попълва разни документи с все едно и също съдържание, а СивоКос дава уклончиви патриотични и родолюбиви отговори в стил „Сине , така е, ама живеем в красив град и природата ни е хубава“
Синът гледа баща си някак странно.
Часът изтича.
СивоКос оставя сина си пак пред „Опашка Втора“. Той се реди, а родителят му отива към прашния паркинг. Слуша Ерос Рамацоти и гледа към клетниците от „Опашка Първа“, които са се наредили навън в жегата.
Всъщност тя е разделена на две части. На едната страна са тези хора, които сега започват чудното си приключение „Подаване на документи за шофьорска книжка“, а на другата са щастливците, които идват да си получат готовото свидетелство за правоуправление.
Отнякъде изхвърча гневен гражданин, говори нещо по телефона, прекратява разговора и започва грозно да псува. Трябвало да му преведат някаква информация от някакво консулство, иначе нямало да му се получат нещата. Ама, той бил разбрал всичко това след дълго редене на опашки пред КАТ.
Мъжът чак се задъхва от псуване, а зад гърба му се вижда надпис „Мир“ на три езика и нарисувани три гълъба, натикани плътно един до друг. Псуващият данъкоплатец се отдалечава, без дори да погледне към омиротворяващия агитационен материал от епохата на развития социализъм, върху който някой е чучнал капиталистически климатик.
Климатикът не работи, а гълъбите излъчват жизненост, колкото престарял пастет.
СивоКос пристъпям отново към опашката. Мярва сина си в един момент. Стои на „Опашка Трета“.
Тя е за хората от ничията земя. Малка, но сплотена група от хора.
Минали са през разни гишета, платили са на банковия клон, взели са скъпоценната хартиена бележка от банковия клон, че са платили и се връщат към последното гише, където ще изсипят същата тази бележка и цял сноп с хартиени документи. Какво тук значи някакво си електронно управление.
Към 13.45 часа Тънкокрак излиза от сградата на КАТ. Потен, гневен и не го свърта на едно място.
Баща и син потеглят към дома. Младият мъж обсипва с въпроси стария.
"Защо не мога да си платя тези пари за книжката онлайн, а?"
Бащата колебливо отговоря, че сигурно ако плати онлайн, вероятно няма да може да представи хартиена бележка на гишето и затуй.
Тънкокрак изстрелва ново питане „Защо трябва и колко пъти ще попълвам все едни и същи данни с име, адрес и ЕГН…нямат ли ги най-сетне тези данни след всички тези попълвания. Навсякъде ги попълвам за щяло и нещяло“
СивоКос мълчи, защото и на него му се струва, че би трябвало тези данни най-сетне да са достъпни за всички държавни институции.
А синът му го забива с въпроса „Защо не може както в Нидерландия да се обадя до КАТ, да ми насрочат дата и час само за мен и да отида и да си свърша работата“
Ей, голяма му стана работата на моя синковец, откакто почна да учи в таз пуста чужбина. Ще ме пита такива неща. С Нидерландия ще ни сравнява. Виж го ти него – мисли си СивоКос и се пита дали да не успокои наследника си с патриотичната информация, че имаме 1300 години история, че сме дали азбуката на славяните и че сме винаги храбър народ, мъченик…
Отказва се, защото сам осъзнава, че този отговор е глупав.
СивоКос няма отговор на въпросите на Тънкокрак.
Знае само че колкото по-дигитален става светът, толкова по-аналогови се оказват той и сънародниците му.
СивоКос е абсолютно убеден, че по документи по брой реформи на глава от населението той и сънародниците му са на първо място в ЕС в класацията за реформи, но на практика са…ами, някъде другаде
Накрая стиска устни и казва на сина си.
"Добре де, кофти е, но като завършиш ти и твоите състуденти, върнете се тук и направете всичко както е в Нидерландия и на други места"
А Първородния изсумтява „Не ми се занимава с това“
Мда…малко е висял по-опашки – казва си СивоКос.
Ще се научи. Ще свикне. Ще разбере, че каквато и административна реформа да се прави, винаги ще има сноп документи на хартиен носител и винаги гражданинът ще се навежда в поклон пред някакво гише и чиновника зад него. Така е било ,така и ще бъде.
Хм, в четвъртък Тънкокрак ще ходи да си взима готовата шофьорска книжка…Тогава да видим какво чакане ще чака и какви въпроси ще ме пита – мисли си СивоКос.
Автор: Красимир Калудов
