"Жоро: Този път е безкраен. Не ми се върви по него, докато капна съвсем. Животът си минава, искам да живея като човек.
Иван Антонов: Като какъв човек? Нали там е въпросът.
Жоро: Като обикновен. Като най-обикновен човек. Какво съм виновен, че ти си си купил сако от велур? Ти вървиш след твоята истина, аз ще вървя след моята. Не съм герой, не искам да съм Джордано Бруно, искам да си остана най-обикновен човек. Имам право на това.
Иван Антонов: Един ден и ти ще получиш съобщение. Какво ще правиш тогава?
Жоро: Оставете ме! /сяда на дивана/
Иван Антонов: Аз също не съм герой, не съм Джордано Бруно, ама нали не може така с хората. Не виждаш ли какво излиза? Вървим, доказваме, обясняваме, кълнем се - нищо. Въздух, безвъздушно пространство! Значи толкова години труд, работа, дисертация, книги, чувствителност, принципи, целият ни живот, това е без значение, зачерква се с едно драсване на молива. Само защото нещо е записано някъде. Оказва се, че едно просто записване може да обърне наопаки живота ни? Независимо, че не е истина? И ние нищо не можем да направим! Не, не е така, не вярвам. Не съм съгласен. И никога няма да се съглася. И ти няма да се съгласиш. Не разбираш ли? Не може да се съгласиш. Иначе утре, като се погледнем в огледалото, от устата ни може да се чуе блеене. Разбираш ли, блеене? Хайде, ставай! Ставай и да вървим. Чуваш ли, Жоро?
Жоро: Уморен съм.
"Сако от велур" по всички свои особености е комедия, но от онези комедии, които могат и да те разплачат. Всъщност всички творби на Станислав Стратиев са точно такива. Днес ще потърсим поредната минута за размисъл из страниците на "Сако от велур", комедията, която показва как ена чиновническа грешка превръща едно сако в овца и как чиновниците вярват на документите, а не на хората.
Коментари
