различно 09 юли 2020 2020-07-09 2020-07-09 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBb0JvIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--23423ff9d644e6fbb4ec48ad94ae3dacc1818ba8/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/IMG-6e6e62b05c9a912c3783795482e454d4-V.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Защо не гласувах "ЗА" улицата в Росенец

Знаете ли, преди много години в НШЗО „Христо Ботев“ в Плевен, т.е в школата за запасни офицери, имахме някакъв странен изпит. Оценяваха това до каква степен всеки от нас има „командирски глас“.

Питате какво е това ли?

Нали ни подготвяха за офицери, затова беше нужно да притежаваме тази екстра „командирски глас“.

Ако не се лъжа, май и друг път съм споделял с вас това, че след изпита на мен ми писаха „Много добър -5“, т.е беше си пълен провал. По-скоро нямах „командирски глас“

Бяхме най-много двама трима такива клетници. Останалите крещяха гороломно по плаца и заслужено получиха шестици, а аз и нещастниците като мен заслужихме петица. Голям срам за автомобилния батальон беше.

Днес е отново много шумно, лъскат саби, щитове, чуват се не командирски гласове, ами направо крясъци, проклятия, закани и обиди…

И незнайно защо аз съм решил баш сега да ви говоря. Кой ли ще ме чуе пък мен.

Възможно е да не ме чуете, но това е мой проблем, а не ваш.

Бих искал да ви кажа, че аз съм един от онези четиримата общински съветници в Бургас, които не подкрепиха онази докладна за онзи общински път в парк Росенец.

Вече сте чували за онзи път до един частен имот на брега на морето. Едни хора го наричат сарай, други го наричат строеж, трети УПИ, четвърти…нямам представа.

На първото гласуване на общинската сесия през април бях против, защото не ми хареса това, че изпълнението на наистина страхотен проект за 5 млн. лв, свързан с изграждането на канализация за Рибарското пристанище край Бургас, се обвързва със заличаването на една улица, който води до точно един частен имот.

Всъщност доста мои колеги съветници първоначално гласуваха против.

Тогава авторите на докладната, която беше вкарана за разглеждане извънредно, ни обясниха, че ако не подкрепим предложението в двете му части, лишаваме рибарите от поминък и слагаме кръст на Рибарското селище. И че този прословут път е без никакво значение нито за града нито за региона.  Обясниха ни, че или гласуваме и приемаме предложението или петгодишен труд по изготвянето на проект и привличането на петте милиона лева в полза на Бургас отиват по дяволите.

Трябваше да избираме между една наистина много важна и ценна придобивка за града и един забравен от Бога и от хората път, поне така ни го обрисуваха.

Последва ново гласуване.

Аз си признавам, че изпитвах огромно колебание. Беше трудно.

Питах се мога ли да зачеркна бъдещето на Рибарското селище? Имах ли право на това?

Мислих няколко секунди и гласувах с „въздържал се“.

Не, това не е „и вълкът сит и агнето цяло“. Не беше йезуитско.

Гласувах с „въздържал се“, защото не исках да обричам част от Бургас на срив, но и не можех да подкрепя превръщането на част от българския бряг в недостъпна зона.

Беше трудно решение. Повярвайте ми.

Не е лесно да хвърлиш в коша пет милиона лева за своя град или да хвърлиш на същото място част от брега на своята страна.

После се оказа, че при второто гласуване сме останали само четирима несъгласни от всичките общински съветници.

Но истината е, че ако Константин Бачийски не беше разнищил докладната, аз нямаше дори да имам представа какво има между редовете и.

Не съм герой.  Много хора ще ви потвърдят, че съм най-обикновен и скучен. Нали не сте забравили, че според оценките в школата за запасни офицери в Плевен аз по-скоро нямам „командирски глас“.

Всъщност аз просто не харесвам онези, които крещят, за да изпъкват с крясъците си. Непоносими са ми.

Но колкото и да не ви се вярва, убеден съм, че част от колегите ми бургаски общински съветници, които на прегласуването натиснаха в таблетите си зеленото правоъгълниче с надпис „ЗА“, го направиха заради бъдещето на Рибарското пристанище. А не защото са предатели или подлоги. Не защото са били купени. Между гласувалите със „ЗА“ има много чисти хора. Гарантирам ви това. Нищо, че аз не гласувах като тях или те като мен.

Не говоря за онези, които вярват, че партията им е непогрешима, дори когато тя греши. Те са неспасяеми.

Говоря за онези, които поеха огъня върху себе си, поеха риска да бъдат обругани, но да осигурят тези пет милиона лева за Бургас и за рибарите.

Знаеха, че всъщност стават жертви на обстоятелствата, но изпиха горчивата чаша до дъно.

Има такива сред общинските съветници.

Сигурен съм, че не ви харесват думите ми, но аз нямам за цел да харесате мен, а да споделя с вас какво мисля. Защото някои от вас гласуваха за мен и ме изпратиха в общинския съвет като част от листата на "Средна европейска класа"

Но като сме повдигнали темата за харесването, ето още нещо, което гарантирано никак няма да ви хареса, но аз държа да го кажа.

Аз не подкрепих сделката с тази общинска улица, която води до точно този имот в парк „Росенец“, но решението ми нямаше нищо общо с името на собственика на сградата и парцела там или с името на човека, с когото свързват имота.

За мен е без никакво значение дали този човек се казва Ахмед, Ричард, Володя, Ханс, Дьорд, Карел, Ненад, Ганчо, Павел, Оливие, Себастиян, Сарвадор, Спас, Месроп или Мойсей.

Би могъл да е всеки един българин. Грешка. Не би трябвало да е нито един българин.

За мен не беше справедливо. Нищо повече.

И когато смятам, че справедливостта е нарушена, като бургаски общински съветник без никакви крясъци и биене по гърдите се опитвам да се изправя с гласа си срещу тази несправедливост. Това е.

Но твърдо вярвам, че понякога дори един глас е от значение. Дори да е тих.

Е, това имах да ви кажа. Ако сте ме чули, радвам се.

Ако ли не…ами, проблемът не е във вас. В мен е. Защото нямам командирски глас и мънкам под носа си.

И запомнете. Денят, в който отнемем на другия срещу нас правото на свобода на мнение, в същия този ден свободата ни е погинала, а ние от човеци сме станали папагали, които повтарят чужди думи.

Пазете свободата си и не се страхувайте от гласа на другите.

Автор: Красимир Калудов

P.S Последно, по темата за харесването. Сетих се за една мисъл "Ако всички те харесват, значи не живееш твоя живот"

 

 

 

 

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...