"Любовта, даде си сметка, беше като камите, които изработваше в пещта си. Когато я изковеш, тя е лъскава и нова, и острието ѝ грее на светлината. Вземаш я в ръка, пълен с оптимизъм какво ще бъде да я изпиташ в битка, и нямаш търпение да го направиш. Само че първите една-две вечери са малко странни, докато все още свикваш нея, а тя - с теб.
С течение на времето стоманата започва да губи блясъка си, по дръжката се появяват петна, острието се нащърбва тук-там. Но в замяна получаваш нещо, което ти спасява живота. След като веднъж се опознаете, тя става такава част от теб, че сякаш се превръща в продължение на ръката ти. Защитава те и ти помаага да браниш братята си; дава ти увереността и силата да посрещнеш всичко, изскочило срещу теб в нощта. Тя е с теб, където и да отидеш - точно над сърцето ти, винаги там, когато и да ти потрябва."
Минутата за размисъл днес е извадена от страниците на книгата "Неукротима любов", на Дж.Р. Уорд.
Коментари