Ще ви призная, защо не станах заклет вегетарианец тревопасник или възторжен суровоядец, и защо хич даже не прегърнах идеята за витаминозната и ...ъмхмммххх ...природосъобразна, био, еко и полезна храна.
В древността, когато бях пионер / за младите читатели да поясня и за по-възрастните да припомня, че пионерите бяха едни такива деца с бели ризи и червени вратовръзки, които бяха задължени да правят по две три добри дела дневно/, та някъде тогаз ни замъкнаха по някаква пионерска причина в хижа "Странджа" в парк "Росенец" или Отманлий...или Доганхисарлий или парк "Маленький Лукойлчик" край Бургас. Нямам дори бегъл спомен да сме правили каквито и да е било добри дела там, но съвсем ясно си спомням един момент, който дойде и преобърна целия ми свят..., както пееше Миро или Галка от Каризма...
Тогава един мой съученик ми похвали високите хранителни качества, полезните свойства и витаминозните предимства на киселеца. Пък после ми предложи да похапнем малко. Пък аз, дете доверчиво, колко ми е нужно да ме забаламосат...и без да чакам, налазих из поляната и като същинско добиче заскубах листа киселец и почнах да ги ям, ..туй де...да ги паса. Защото нали...било витаминозно, полезно и прочие.
И на...точно тук някъде настъпи онова събитие, което преобърна целия ми свят. Онзи момент!!!
Захапах поредното листо и ...оооо, миг свещен поспри...ти, тъй красив си...
Установих, че киселият вкус на листото не е точно кисел, а по-скоро блудкаво противен и слузест.
Обърнах половинката листо в ръката си, защото другата половинка вече я дъвчех и с ужас видях, че на гърба на листото киселец миролюбиво е залепен плужек...гол охлюв, един вид.
Изревах или по-точно измучах като Сивушка и Белчо едновременно, защото нали не сте забравили, че първоначално бодро скитах из поляната и пасях киселец като добиче, че като почнах да плюя...да плюя....бетер камила.
Честно да ви кажа, при вида на прехапания плужек, туй де....гол охлюв, се отвратих завинаги от био, еко и вегетарианските храни...И от природосъборазния начин на хранене. От суровоядството пък хептен. Не мога да ги дишам тия пущини.
От онзи далечен ден не съм ял повече киселец. Живи охлюви също.
Ето например, тази вечер ядох леща, защото четох, че римските легионери си набавяли протеин от лещата.
Ама, после добавих и черен шоколад. Не, няма сведения римските легионери да са яли черен шоколад. И млечен не са яли. То затова и не са прокопсали в исторически план.
Затова посланието ми към идните поколения е "Яжте шоколад, а не голи охлюви"
Абе, яжте онова, което ви доставя радост.
Онзи ден синът ми мъдро каза "Всички вкусни храни са вредни"
Пусти охлюв, пусти охлюв и киселец, че да го питам аз него.
Айде, добър апетит
P.S За протокола. Приготвих на моята възлюбена съпруга протеинов крем-карамел. Със стевия. Не със захар. Още няма отзиви. Яде купичка след купичка в пълно мълчание и с тъжни очи. Е, има ли по-добро доказателство от това, че полезната храна е безвкусна?
автор: Красимир Калудов
Коментари
