Някъде по широкия свят...
Уморен от чупене на витрини на луксозни магазини, палене на автомобили и хвърляне на камъни по служителите на реда, протестиращият Х се прибра у дома си. С пъшкане свали от гърба си чувала с национализирани от гадните капиталисти обувки и дизайнерски дрехи и се запъти към хладилника.
С неудоволствие видя, че бирата му е свършила, взе дебитната си карта, в която сутринта беше постъпил новия месечен транш от социалната му помощ, напсува гадните расисти, пък се запъти да кварталния магазин, за да си купи едно стекче бира.
Когато излезе навън, видя трима младежи с качулки, които започнаха да хвърлят камъни по общинското му жилище. Стъклата на прозорците се пръснаха с грозен шум.
Чакайте, бе!!! Защо го правите!!! - извика Х, а единият от младежите му обясни
"Протестираме срещу това, че едни хора могат да летят в Космоса, а ние трябва да пълзим тук по земята с такива като теб!!! И ние искаме в Космоса, и ние искаме в Космоса"
Х...изпсува и хукна към дома си, за да звънне на тел 112 и да поиска помощ от полицията...ъъъ, същата тази полиция, срещу която днес протестира и хвърля камъни.
А навън вече стотици крещяха "И ние искаме в Космоса...и ние искаме в Космоса"
Простестите продължаваха.
Някъде далеч Илън Мъск разглеждаше проекта за бъдещата човешка колония на Марс.
Животът на Земята ставаше все по-сложен.
автор: Красимир Калудов
