Нахлухме на плажа в Аркутино и аз като един завоевател, конкистадор същий, побих семейния чадър в пясъка. Разположихме инвентара, включващ хавлии, раници, чанти и ...две мини подпорни стени, наричани за краткост мъжки джапанки, пък се излегнахме.
Аз, като син на юнашко племе, а може би като син на просташко племе, извадих един сандвич с пуешко филе, пък добавих към него половин краставица, че като захрупах тоз ми ти гастрономически ансамбъл, направо пей сърце.
Но на около два метра отстояние от мен, тъй югозападно, една фина дама със сламена капела ме изгледа тъй презрително, зер жената е отишла на туй чудно място да съцерзава красоти природни и стилни селфита да прави, а аз като мизирабль същий сандвичи заплющях.
Но млъкни сърце...Похрупвах сандвича и усещах на гърба си презрителния поглед на изтънчената сламенокапелна аристократка, пък рекох да я омилостива.
Затуй разлистих томчето "Под пара" на сър Тери Пратчет, колкото и да е вредно да се яде и чете едновременно, ама то човек за едното красно име живей и за честта майко, юнашка. Като ще ме мислят за простак, то поне да е образован простак.
Че като се разхилих и зацвилих пак на поредните идотщини на Мокр фон Ментебрад , че като се задавих със залците, пък като навирих шишето с вода /чешмяна/, направо усетих как нивата на презрение към скромната ми особа растат и крепнат.
Да, ама в следващия момент до нозете ми с изплезен език дотопуркаха кокер-шпаньоли два броя и заскимтяха сърцераздирателно...
И аз аха, аха да им връча краставица, защото сандвича го изядох, но пък се сетих за онази карикатура на Бешков "Фифи не яде сух хляб"...и се отказах.
Кокерите вероятно също не ядат краставици, но знае ли човек. Аз си спомням за кокера на балдъзата, който ядеше кисело зеле.
Югозападно от мен сламенокапелната грациоза с глас тъй нежен, отрепетиран волеизяви " Грейс, ела тук...Ани, ела тук".
Кокершпаньлочето, може би Грейс, изскимтя тъжно, пък се фръцна, а другото...евентулно Ани, хвърли малко пясък връз плажната ми хавлия, пък също се отдалечи към стопанката си.
Но в интерес на истината дамата възпитано добави "Извинете", демек извини се на мен заради туй, че двете и кученца смутиха ...хм...високоинтелектуалните ми занимания от типа на "Дивак хрупа краставица край Натура 2000"
Че за какво ви разказвам туй всичкото ли...
Ами, за да ви споделя, че следващите два сандвича ги изядох толкоз бързо, че кокерите и сламенокапелната госпожа дори не усетиха...
Та, поуката е, че няма живо същество на света, което да устои на сандвичите на жена ми.
И на локумките на тъща ми / Това си беше чисто подмазване вече...ама, щом чуя за локумки и ставам неспокоен като кокер-шпаньол/
P.S Но като се замисля, стопанката на кокери и на сламена шапка може пък да не ме е гледала презрително, а просто да е била гладна и да е гледала към сандвича ми...Горката.
автор: Красимир Калудов
Коментари
