Минута за размисъл 30 май 2020 2020-05-30 2020-05-30 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcjFtIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--c6a40c750b696aa1ad13ea57bf94e98cd86c2017/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/misli1.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Минута за размисъл с Чарлз Буковски

„Адски ме биваше да вкарвам хората в някакви гадни филми. Защо го правех, а? Да не би да се опитвах да си върна за нещо? Докога щях да се залъгвам, че това е някакво проучване на женската природа? Не – аз просто оставях нещата да се случват, без да се замислям за последствията. Не мислех за нищо друго освен за задоволяването на собствените си евтини, егоистични желания. Държах се като разглезен гимназист. Държах се по-зле от всяка курва – курвите взимат само парите и нищо повече. А аз си играех с живота и душата на хората, както си исках. Как изобщо можех да се наричам човек? Как можех да пиша стихотворения? От какво бях направен? Аз бях просто някаква селска версия на маркиз Дьо Сад – но без неговия интелект. Дори убийците бяха по-прями и честни в живота си, отколкото бях аз. Дори изнасилвачите. Нямаше никакво съмнение, че не искам някой да си играе с моята душа, да й се подиграва и да я изнасилва; в това не се съмнявах. Значи бях истински боклук. Боклук. А най-лошото беше, че се представях точно за това, което не съм – за добър човек. Влизах в живота на хората, защото те ми се доверяваха. Вършех си мръсната работа по най-лесния начин. Все едно пишех книга за любовния живот на хиената.“

Днес в Минутата за размисъл ви представяме цитат, изваден от книгата на Чарлз Буковски „Жени”.

Коментари

Минута за размисъл ...


пред олтара ...


dev.says |> hello(:world) ...