В главата на СивоКос бушуваха много въпроси, но в тази битка се открояваше най-много въпросът „Къде да се…ъъъ…с извинение …къде да се изпикая“
СивоКос отдавна се беше отдалечил от времето, когато можеше да каже „мамо, имам пиш“ и това да бъде посрещнато ако не с аплодисменти, то поне с разбиране и „имам пиш“ да бъде удовлетворено.
А сега на дърти години нервно хапеше устни зад предпазната маска, трескаво превключваше скорости, увеличаваше и намаляваше скоростта и усещаше, че е на крачка от това да стори нещо …нещо…нещо…ами, да се напикае в колата.
СивоКос пътуваше от столицата към родния си град. Преди два часа беше посрещнал на столичното летище сина си, пристигащия от чужбина ТънкоКрак, пък сега го транспортираше към домашното огнище.
Да, обаче първородният идваше от рискова държава, където бушуваше „коронавирус“ и още с кацането си на родна земя, беше поставен под карантина, изискваща прекъсване на общуване със себеподобни.
Като съвестен гражданин СивоКос измина , кажи речи, цялата страна, посрещна делово своя собствен наследник, кимна му любезно, окъпа го с дезинфектант, нареди му да си направи гаргара с ром, да се изжабури с вода със сода, да се почисти с антибактериални кърпи, пък натовари кръвта от кръвта си, плътта от плътта си на семейния лимузин и по този начин сведе до нула вероятността синът му да е в контакт с каквито и да е било граждани или селяни по обратния път. С други думи СивоКос реши да предпази сънародниците си по автобуси и влакове от контакт с ТънкоКрак в качеството му на потенциален вирусоносител, пристигнал от таз тежка чужбина.
Дори беше заредил резервоара на колата до откат, беше разположил на задната седалка храна, напитки, дезинфектант и антибактериални кърпи, за да осигури напълно изолирана среда и базова самодостатъчност на детето си.
На всичкото отгоре баща и син през цялото пътуване дружно мучаха нещо зад предпазните си маски и обилно се потяха зад тях.
Сивокос и съботното триене на непознати символи и числа
И всичко вървеше идеално, доколкото можеше да върви идеално при такива ненормални условия, до момента, когато Сивокос усети зова на природата. А какво се прави, когато дивото зове? Не, не се пише роман. И филм не се прави. На дивото такива глупости не му минават.
СивоКос потрепера от нещо средно между конвулсия и гърч. Дори от задната седалка ТънкоКрак уплашено попита „Тате, какво ти има“.
А, нищо ми няма , добре съм – изфъфли под маската СивоКос и отново прехапа устни.
Трябваше да реши. Времето, в което още имаше минимална възможност да избира какво да прави, изтичаше.
Общо взето читавите варианти за изход се свеждаха до доста стеснен списък.
Вариант А – влиза в бензиностанция, излага на риск всички служители и клиенти, защото е баща на сина си, който е син на баща си, а синът идва от рискова държава, където бушува „коронавирус“, но блажено се изпикава в тоалетната. Бащата се изпикава ,а не синът.
Вариант Б – не излиза в автомобила, дори никъде не излиза в духа на повелята на един генерал и просто се напикава в колата
Вариант С – спира колата, включва аварийни, съответно всички преминаващи се вглеждат в колата с аварийните светлини и на този бляскав фон, в нарушение на поне десетина разпоредби и разрушение на двадесетина фундаменти на домашното възпитание се изпикава край магистралата.
СивоКос отново потрепери и тялото му се разтресе от някаква конвулсия.
ТънкоКрак пак изплашено извика „Тате ,какво ти има“
Този път му каза истината.
„Пикае ми се, две не виждам, а не съм ходил до тоалетна от сутринта“
„Ааа, това ли било. Ами, спри някъде, де“ – с типичната безцеремонност на младите си години отвърна ТънкоКрак.
СивоКос разбра, че положението е вече на фаза „Сега или никога“ и наби спирачките. Остави автомобилът на ръчна спирачка, с работещ двигател и аварийни светлини, застана някак така неангажиращо в края на аварийната лента в стил „Гражданин гледа към обвитото в нощен мрак поле“ и …
…и наруши няколко разпоредби и срути устоите на домашното си възпитание.
Шофьорите на няколко преминаващи автомобила му бибитнаха, а той си мислеше колко несправедлив е животът и как всички в Брюксел се възхищават на Манекен Пис и в Индия на пикаещите крави, а него го го порицават за същото с клаксони.
В притеснението си и в трескавото си бързане от този акт на публична излагация усети как сълзи се стичаха по обувките му. Надяваше се да са сълзи.
Два часа по-късно спасителната мисия по прибиране на пристигналия от рискова държава ТънкоКрак приключи. По пътя раздадоха декларации с автографи на проверяващите полицаи по КПП-тата и се прибраха с чувство на изпълнен граждански дълг.
Не бяха контактували с нито един гражданин или селянин, а карантината на Тънкокрак и самоизолацията на Сивокос, съпругата му Миньон и дъщеря му МойтаМи, започна при най-строги мерки на безопасност.
Дом, сладък дом…с две бани и с две тоалетни.
СивоКос и гащите като крило на птица
А СивоКос написа открито писмо в социалните мрежи
„Скъпи сънародници, извинявам се на онези от вас, чийто строг възрожденски морал съм поставил на изпитание. Онзи мъж, когото видяхте да върши невъзпитано деяние край магистралата, трябваше да реши. Да спаси хората от една бензиностанция от опасност или да спаси бащиния си авторитет пред своя син. Затуй простете ми“
На сутринта под обръщението му имаше стотици коментари, които обобщени биха звучали тъй
„Дърт пикльо, не се оправдавай. Срама нямаш“.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
