Когато целият свят е вперил поглед в страшните статистики за жертвите и щетите, нанесени от коронавируса, ние решихме да отместим фокуса на вниманието.
Не защото сме безотговорни. И още по-малко, защото си затваряме очите за сериозните проблеми, а защото искаме да ги отворим и за хубавото, стойностното, вечното – изкуството.
Затова в обещаната арт разходка на „Бургаски репортер” ще ви поведем в света на скулптурата.
В историята на изкуството са познати много творци, които са успявали да вдъхват на мрамора живот, да превърнат от парчето камък „мека плът”.
Малцина са обаче онези, които имат таланта да направят от твърдата материя ефирен воал.
Така наречената техника „ефекта на воала“ в скулптурата е позната още от времето на Древна Гърция. Тя обаче става особено популярна през 18 век. Първият скулптор, който възражда мраморния воал, е неаполитанският майстор Антонио Корадини.
Най-известната негова скулптура с воал носи името „Целомъдрие”. Тя представлява надгробна фигурна на майката на принц Раймондо де Сангро, починала малко след раждането му.
Скулптурата представлява изправена женска фигура, облечена от главата до петите с ефирна тъкан. Авторът е постигнал невъзможното – под прозрачния плат се виждат извивките и блясъка на тялото и лицето.
Творбата е призната за шедьовър на световната скулптура и се счита за венец на творчеството на самия основоположник на „ефекта на воала“.
След това Антонио Коррадини създава още няколко женски фигури с воал, които са впечатляващи. Самият скулптор обаче планира да развие майсторството си до съвършенство в работата си „Христос под плащеницата“ (известна още като "Забуленият Христос"). Скулптурата е поръчана от принц Раймондо де Сангро и е предвидена за параклиса „Сан Северо” в Неапол. След като започнал да изпълнява поръчката обаче, творецът успял да създаде само глинен модел на скулптурата. На 64-годишна възраст той умира.
Тогава в света на изкуството изгрява друг талантлив скулптор, също от Неапол – младият и неизвестен дотогава Джузепе Самартино. Именно на него се паднала честта и нелеката задача да довърши проекта на Корадини – „Христос под плащеницата”. Младият творец е работел по скиците на своя предшественик.
След великия Антонио Корадини и неговия последовател Джузепе Самартино в продължение на почти един век скулпторите не се наемали да работят с тази много зрелищна и в същото време най-сложна техника. Едва в началото на 19-ти век отново се появяват талантливи майстори, които са успели да превърнат мрамора във воал.
В средата на 19 век скулпторът Джовани Страца извайва бюст на Богородица, използвайки същия ефект на „воал“. Според някои творбата е връх в работата на Страца.
Но Рафаел Монти (1818-1881) е смятан за най-добрият скулптор „воалист“ на 19 век. Той съвършени воали от мрамор и всеки, който ги гледа, има усещането, че те ще се раздвижат при най-малкия полъх. Майсторството му е толкова високо, че мраморната тъкан дори „пропуска” светлината.
Тайната е, че майсторът е използвал специален вид мрамор, който има два слоя с различна плътност. Горният слой на този мрамор има по-ниска плътност в сравнение с долния. Най-фината обработка на горния слой позволява на твореца да създаде ефект на прозрачност на воала.
Автор: Марина Костова
Коментари
