Един месец без футбол. Пристрастените вече са обезумели до такава степен, че неусетно минават от ниво "жонглиране с тоалетна хартия" към бой с възглавници. Вече никой не имитира изпълнения на играчи. Имитират футболни агитки. Явно краят на света е близо, защото няма никакво друго смислено обяснение на това, че по телевизията излъчват мачове от първенството на Беларус. А на техните футболисти всяко спиране на топката е къс пас. Че то аз защо да гледам такива дръвници, като мога да гледам себе си. Но можеше и да е по-лошо. Можеше да започнат да излъчват "100 избрани, спиращи дъха отигравания на един премиер футболист". Пази Боже. Не са сетили, ама нали прогнозират, че най-лошото щяло да бъде около Великден. Може това да са имали предвид.
А шкембето ми от обездвижването вече е толкова голямо, че ме стягат чак футболните обувки.
Всъщност, левскарите първи загатнаха, че нещата с футбола у нас вървят към пропаст. Те бяха първите, които още преди години се пробваха да продадат четирима свои играчи на несъществуващ мениджър в Казан, а сега пък си купиха билети за несъществуващ мач срещу Лудогорец. Ама, кой да разчете посланието им, написано с големи оранжеви букви. А сега няма вече и билети за никакви мачове. В момента "ценните хартийки" са не билетите, а ролките с тоалетна хартия. Всичко футболно спря. Само Венци Стефанов и Георги Илиев Майкъла са в активен режим. Няма и мачове. Дори Вили Вуцов го няма. Това ни остана от родния футбол. И снимки на Николета Лозанова, която в тях не оставяла много на въображението. Че, то човек трябва наистина да има голямо въображение, за да види естествена красота в някоя от тези снимки. Но да бъдем смирени и да постим, както призова Благо Георгиев. Още един сигнал за идващия футболен Армагедон. Благо обяви, че ще купува футболен отбор. В чужбина.
Да ме извинява оперативния щаб, ама не издържам вече и ще изляза на терасата, за да поритам топка. Защото в хола преди малко, докато се опитвах да направя три "крачета", щях да счупя телевизора. Май с тоалетна хартия щеше да е по-безопасно. Едно краче ли, бе!!! Едно???
Край, окончателно замязах на защитник от Белшина Бобруйск. То, с тия затворени фризьорски салони и прическата ми е като на играч от висшата лига на Белорус.
Но поне в едно отношение вече си приличаме с Роналдо. Обявиха, че в следващите четири месеца той нямало да получи 4 млн. евро от заплати. И аз няма да взема четири милиона. Като Роналдо.
Какво ритнах, бе!!! Столът на терасата!!! Ах, как болиииии
автор: Красимир Калудов
