"Живот е неудържим. Няма спиране туй нещо, брате, не, няма спиране. Ако земеш таз земя и я фърлиш в ада да гори цяла между жежкие пламъци, и там сигур ще има на нея живот, някак си ще оцелей, ще пробий, ще прорастне в огъня, ако тряба! Яка работа, ти казвам! Не мога само разбра дали туй е възхитително, защо е живот мило благо, ило то е ужасяющо, защо е той всепроникваща болест. В тоз смесен свят сигур е и тук истина смесена"
Днес ще прелистим отново страниците на романа "Възвишение" на Милен Русков и ако изобщо имаме право да тълкуваме "Какво е искал да каже авторът", може да се обеденим около предположението, че ни казва да не губим надежда и да вярваме в това, че животът продължава
Коментари