Гледах снощи по телевизора как един кисел държавен чиновник определя част от българите като маргинали и общо взето им отправя послание да се оправят сами, защото на тях нищо няма да им се дава. демек за едни държавата ще бъде най-млечна майчица, а за други най-зла мащеха.
Това беше един от най-зрелищните политически автоголове, които съм виждал в последно време да отбелязва в своята врата някой, разполагащ с власт.
Дали се замисля авторът на анатемата за маргинали, че онова, което шефът му и колегите му около него се опитват да правят в този катастрофален момент, целият им къртовски труд да осигурят помощ, онова, което стотици, а може би хиляди доброволци извършват всеки час, той просто го …хм…ами, изака се на метеното, общо взето.
Ефектът, постигнат от този клет човек, е същият като онзи, който би постигнал, ако тръгне по улиците с фланелка, на която някой е щампирал надпис
„Аз съм безчувствен“
„Аз съм нагъл “
„Аз съм …обратното на добър“
„Аз съм …“
Ами, ако се чувствате самоосигуряващи се, забравени от Бог и от държавата, маргинали, сами можете да добавите нещо от себе си като текст за фланелка и да го посветите на този сърдит чиновник.
По неговите стандарти аз съм отвсякъде маргинал.
Оправям се сам. С моята фирма, която съществува от 2005 год.
Този месец, например, преведох бая, бая пари за стандартите на моя маргинален бизнес под формата на данъци. Парите от корпоративния данък е тях не ги оставих за моето семейство, а ги пратих по сметките на държавата. Защото моята държава има нужда от тях.
И реших да дам още нещо от себе си.
Реших да посветя стих на този антимаргинал.
"Чиновник на маргинали думаше,
Думаше, още наричаше
И на бавен огън препичаше
От мене пари не искайте,
И хич за помощ не пискайте"
Истината е, че ние маргиналите сме свикнали да се оправяме сами. Някак ние можем без държавата, но на определени числа в месеца държавата не може без нас. Така е било, така и ще бъде.
автор: Красимир Калудов
На снимката - маргинал току що е осъзнал, че държавата му го е изоставила
Коментари
