различно 15 март 2020 2020-03-15 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBcE00IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--59e1f0ef6ea32c82de0b4cacf6beb6492953b3c9/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_37242.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Шансовете, които ни даде този страшен Петък 13

Аз съм един обикновен бургазлия. Като всички вас до онзи ден не бях живял в извънредно положение. Но вече живея. По-точно уча се да живея по този начин.

Не знам дали ще се съгласите с мен, но този Петък 13 е по-различен от всички други подобни петъци назад във времето.

Ще ви призная, че през годините винаги съм ядосвал жена ми с една леко налудничава теза. Казвах и, че ние, българите сме вече в такова състояние на разпад като общност, толкова се ненавиждаме взаимно, толкова не признаваме никакви авторитети, толкова сме изгубили пътя си, толкова сме изоставени от своите водачи и нямаме примери, които да следваме, че само някаква ужасна катастрофа може да ни накара да излезем от това положение.

Много пъти казвах това на жена ми, а ти ми се сърдеше, че говоря такива идиотщини. Ами, не знам. Сигурно наистина съм идиот, но…

…но си мисля, че когато настъпи някакво извънредно положение, всички глупави и безумни поводи за вражди и съперничества, всякакви тъпоумни предразсъдъци и причини да се делим и мразим се обезсмислят. Изпаряват се.

Защото няма млади и стари, няма умни и тъпи, няма красиви и грозни, къдрокоси или остроноси, плешиви или дългокоси, високи и ниски, вегани или месоядни…всички сме еднакво заплашени.

В извънредно положение единственият шанс е да подадеш ръка на най-близкия до теб, защото единствено с обединени усилия можете да се измъкнете и да удържите срещу стихията.

Е, сега ръката трябва да е в ръкавица, а на лицата си да носим маски, но това са подробности от инструкциите на кризисните щабове.

Този Петък 13 ни даде възможност да поправим много грешки.

Д-р Масри и страшният му въпрос "Кого ще спасите от любимите си хора"

Аз, например,  се обадих на един близък човек, който през годините ме е нагрубявал, обиждал, унижавал и така нататък. Не би трябвало да го прав, защото отстрани изглежда, че се самоунижавам, но…Въпреки всичко му се обадих и му казах „Ти пак си ме мрази, пак ме обиждай и псувай, но ми кажи дали не искаш да ти купя нещо от магазина, защото за тебе не е хубаво да излизаш навън“

Е, той ми каза по своя си груб начин „нищо не искам от теб, не съм престарял, че ти да ми пазаруваш, но…“ Но в следващия момент гласът му се смени. Заговори с мен човешки.

Сигурно заради извънредното положение, а? Опитайте и вие. Направете нещо извънредно, дори да ви изглежда глупаво и налудничаво.

Защото истината е, че този Петък 13 ни изправи пред смъртта. Или пред вероятността аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те …да се превърнем в смъртен случай.

Стряскащо нали.

Но още по-стряскащо беше да се види как мозъците ни отказват, блокират и се превръщаме в зомбита, които се бият за ролка тоалетна хартия или пакетче с витамин С.

Ако можехме вчера да се видим отстрани.

Но пък днес видях хора на опашка пред магазин, на около метър разстояние един от друг, а не в безредна тълпа.

Какъв смисъл и какво значение има в такъв момент кой от коя партия е? Или дали е от ЦСКА или от Левски.  Или дали е християнин католик или православен, юдей, мюсюлманин сунит или шиит или просто член на някакво братство, или на клуб по интереси.

Какво значение имат всички тези подробности, ако този неумолим вирус влезе в телата ни.

Този Петък 13 е шанс да си припомним нещо, което изглежда забравихме…

Ние сме хора. Човеци. Само че сме забравили, че преди хиляди години сме оцелели заедно в пещерите с много по-малко възможности ,отколкото имаме днес. Тогава всеки ден е бил извънредно положение, нали. 

Днес ми позвъни един от най-добрите ми приятели с думите „Корона едно звъни на Корона Две. Ало, как си“ И се посмяхме. Сякаш нещо се откърти от гърдите ми. Всъщност знам какво ме душеше и стягаше през гърлото и ми пречеше да дишам.

Вчера окончателно стана ясно, че синът ми остава Холандия, сам в квартирата си, в чужд град и в чужда държава. Той е там, ние сме тук с майка му и сестра му и се молим един за друг. Здрави сме. Но синът ми ще се справи. Вярвам в него. Знам, че ще справи.

Ще се справи и брат ми, който е на хиляди километри оттук и има здравословни проблеми, които го правят уязвим, но той си е черен гологан и няма да се загуби. 

Ще се справи и сестрата на жена ми, която с мъжа и с детето си са заключени в дома си в един италиански град. И братовчедка ми в Канада и семейството ми ще се справят. И всички останали. 

един от големите уроци, които ни дава това извънредно положение е, че суровината, която не трябва да пестим изобщо, са подкрепата и помощта. И обичта към близките ни хора. Все е нещо да разбере човек, че някой някъде се моли за него. И че го обича.

Да не се обиждат първите мъже и жени на републиката, но до онзи ден ми изглеждаха абсолютно кретенски словесните престрелки, ироничните подмятания и хапливите забележки, които си отправяха едни на други. В тези моменти за мен те бяха абсолютни нули. Две нули. 

Този Петък 13  даде възможност на нашите национални лидери да проумеят, че носят смазваща отговорност на раменете си. Отговорността на водачи.

И в Бургас водачите ни също се опитват…Да преодолеят егото си. А дивизиите им от верни пажове се обстрелват и обливат с гадории по социалните мрежи, за да решат „кой бургаски водач е по-по-най“. А дали осъзнават колко е безсмислено цялото това противоборство. За пажовете не съм сигурен, че има шанс, защото те само изпълняват заповеди като истински кукли на конци, но за водачите още не всичко е изгубено. Има време да седнат заедно, за да решат най-доброто за хората.

Този Петък 13 е по-различен от всички останали преди него. И ни дава толкова много шансове за толкова много неща.

Най-важното от тях е…шанс да оцелеем рамо до рамо, като един за всички и всички за един.

Защото извънредното положение ще отмине и мнозина от нас ще прогледнат.

И тогава ще е хубаво да продължим да се обаждаме един на друг, да си казваме окуражителни думи, да се подкрепяме, да не се блъскаме из магазините, да не се псуваме, обиждаме, дискредитираме, заплашваме…хубаво би било…

Дотам опряхме, че да разчитаме на един Петък 13 и на едно извънредно положение, за да оцелеем.

А ако си продължим по стария обичай всяка коза за свой крак?

Много ясно. Ще изчезваме един по един. 

Този Петък 13 няма да бъде забравен години наред, защото постави едно начало. Само от нас зависи да решим дали ще е начало на нещо хубаво или на нещо ужасно.

P.S  Положението е толкова извънредно, че аз дори пропих за пръв път от кажи речи миналия век ракия…е, някакви си десетина грама на вечер, ама ракия.

Автор: Красимир Калудов

 

 

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...