различно 07 март 2020 2020-03-07 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbU5BIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--e682c8c098b78ee60a05fc3bb5d210e1d21c8270/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_37163.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Тодоровден е! Правят се кушии и се обгрижват конете

Православният свят отбелязва днес – 7 март, Тодоровден.

Това е подвижен празник, който се пада винаги в съботата след Сирни Заговезни.

В православния календар има шестима канонизирани от църквата светии, носещи името Тодор, което означава „Божи дар”. Светецът, който основно почита Българската Православна Църква на Тодоровден е Св. Теодор Тирон (Теодор Амасейски).

Почитането на християнския светия у нас е засвидетелствано още през ранното Средновековие. Постоянната дата, на която се почита светецът е 17 февруари.

Тодоровден се празнува главно за здраве на конете, откъдето идва и названието Конски Великден. Рано сутринта, преди изгрев слънце жените приготвят обредни хлябове с форма на конче или подкова и ги украсяват с орехови ядки, скилидки чесън и сол. Всяка жена се стреми да раздаде хлябовете сред съседи и близки максимално бързо, защото се вярва, че конете на онази, която остане последна, ще окраставеят. Много смях и забавление предизвиква начинът, по който се раздават празничните хлябове – жената бяга, подскача, рита и цвили като кобила.

От обредните хлябове се отделя малко, за да се сложи в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица.

Най-интересният момент от празника е надбягването с коне – кушия. И ездачът, и конят, които победят в състезанието, получават награди – стопанинът риза или кърпа, а конят нова юзда.

След състезанието победителят обикаля с коня си всички къщи, за да честити Тодорица. Навсякъде млада жена или девойка излиза, за да напои коня с непита вода или вино.

Друг интересен ритуал е миенето на косите рано сутрин с вода, в която има потопена слама от яслите на конете, вързана с червен конец. След това водата се изхвърля на улицата след конете. Вярването е, че това предпазва от главоболие, а косите ще растат дълги и лъскави като гривата и опашката на коня.

Рано сутринта майките бързат да изкъпят и децата си – преди да са се „разтропали” конете. Ритуалът се прави за здраве.

Докато не мине кушията жените избягват да работят каквато и да е домакинска работа.

На някои места в България мъжете обикалят с конете си гробищата и навестяват починалите близки. В други краища на страната това се прави в петък преди празника, когато е Тодоровската задушница, на която се раздават специални хлебчета, наречени „кръстачки”, жито, бял и черен боб и круши.

Според някои историци названието на празника „Конски Великден” е неправилно, тъй като фразата означава „(никога) няма да се случи“.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...