„Малинали не се оплака повече и малко преди да стигнат си починаха от обедното слънце в една пещера, която имаше ехо. Момиченцето с почуда откри, че ехото му връща думите. Баба му обясни, че именно затова е тъй важно да се почита думата. Всеки звук, който произнасяме, се носи из въздуха, но винаги се връща обратно при нас. Ако искаме в ушите ни да отекват верните думи, просто трябва преди това да сме ги изрекли.”
Минутата за размисъл днес е извадена от страниците на книгата "Малинче" на Лаура Ескивел.
Коментари
