Чели ли сте онази книга на Стивън Кинг „Ланголиерите“. В нея кралят на ужасите разказваше за някакви създания, форми на живот или по-скоро заличители на живот, които вървят след хората и унищожават миналото, т.е оставеното след човеците. И навсякъде се появява НИЩО. Мрак и пустота.
В смътните ми спомени от този роман съм запомнил, че малцина от героите в повествуванието можеха да видят ланголиерите с изключение на един тотален изтрещялник или откачалник, на когото никой не вярваше. Накрая всеядните, всепоглъщаши и всичкоунищожаващи ланголиери дойдоха дори и за онези, които не вярваха в тях.
На финала миналото изчезна, а бъдещето се появи чисто и бляскаво. Но миналото вече го нямаше.
Вярвате ли и не вярвате, но ланголиерите са минали и през Бургас.
Те вървят зад бургазлии и унищожават миналото им. Но за разлика от събратята си в романа на Стивън Кинг, те все пак остават нещо и за идните поколения. Бургаските ланголиери разрушават, за да строят.
Назад в годините бургаските ланголиери са унищожили Халите и сградата на старата община, построена от Рикардо Тоскани. Е, след заличените красиви сгради все пак се е появило нещо. Грозен подлез с грозен плочник и тъжен, маломерен площад, който не става за нищо.
Бургаските ланголиери някога са унищожили и ресторант „Варшава“, за да бъде построен грозният Дом на нефтохимика.
Пак тези унищожители на живот са изличили от земята цял квартал в центъра, за да издигнат бетонен ку…., пардон бетонния хотел „България“.
Събориха друг квартал в центъра до площад „Тройката“, за да направят…огромна дупка.
Назад във времето има много доказателства, че унищоженото не може да бъде заменено от новоизграденото. Все нещо не се получава. Все нещо не достига.
Ако искате ме сложете на позорния стълб, но аз не се страхувам от това, че един инвеститор ще събори три стари сгради, бивши складове, в центъра на Бургас. Страхувам се само от това какво ще се появи там. И не, не защото не вярвам в способностите на архитектите. Дори напротив, вярвам, че те са добри. Източникът на страховете ми е съвсем друг.
В момента около площад „Тройката“ се намира бившият партиен дом…монументална социалистическа архитектура. Прилича на…На нещо типично за комунистическите времена. Огромно и изпразнено от смисъл.
До тази сграда, издигната в прослава на комунизма е чучнат паметник на чужда армия окупатор. Встрани пък незнайно как е оцеляла на ръба на чудовищна дупка двуетажната къща на един от най-богатите в миналото бургазлии.
На отсрещната страна имаме огромна сграда в сиво-черна гама на фасадата. До нея постройката на бившия Дом на нефтохимика, която се ремонтира. Следва някаква супер модерна сграда, цялата в бяло и после парцел където ще бъдат издигнати други супемодерни сгради. И накрая търговски център.
Знаете ли какво е общото между всички тези сгради около бургаския площад „Тройката“?
Това, че те по никакъв начин нямат никаква връзка помежду си. Нищо, абсолютно нищо не ги обединява и свързва. Различни като визия и предназначение.
Площад „Тройката“ в момента е заобиколен от архитектурна еклектика в стил „Всяка коза за свой крак“ .
Като бургазлия се опитвам да разбера каква е логиката на това, че на едната страна на този площад ни обясняват как трябва да построим парк с пейки и зеленина и кътове за отмора на мястото на огромна дупка, а от другата страна на площада ще се разрушават сгради, за да бъдат построени модерни постройки.
Не разбирам. Логиката ми убягва. Ами, нека да построят парк от двете страни на площада тогава, а? Да, бе да. Глупаво ви звучи, нали? И на мен така.
Аз нямам никакъв проблем с носталгията по моята отдавна отминала младост. Приел съм, че времето и е отминало. И аз съм по-близо до миналото на родния ми град, отколкото до бъдещето. Но в момента все още съм тук. И обичам моя, нашия Бургас.
Да, една сериозна част от книгите в моята библиотека за закупени точно от книжарница „Хеликон“, но…гарантирано аз пак ще продължа да си купувам книги от същата книжарница, дори и след като разрушат сградата, където тя се намираше досега.
Само че се боя, че докато спорим и се караме дали е ценна или не една сграда, в която има книжарница, пропускаме един много, ама много стряскащ факт.
Замислете се. Моля ви, замислете се.
Центърът на Бургас ще изглежда през следващите 20-30-40 или 50 години така, както решат един инвеститор и архитектите, с които той работи.
Е, това вече е много голяма отговорност и искрено се надявам, че те са готови да я поемат с цялата сериозност на този обществен товар и очаквания към тях.
Центърът на Бургас е в техните ръце. Нашите деца ще се разхождат край онова, което те заличат и край онова, което те построят.
И ако позволите, един мой спомен. През миналото лято имах възможността да поразгледам центъра на холандския Айндховен. Градът, където е създаден световния концерн „Филипс“.
Въпреки огромните богатства на този град местните хора са запазили градския си център. И да…впечатлиха ме ресторантите, баровете, хотелите и катедралата, но най-много една малка къщурка на възлово място…
Оказа се, че е там от още преди 1700 год. и от деня на откриването си до ден днешен е кръчма. Малка, схлупена, ама никой не я съборил, за да построи модерна сграда. Представям си каква е издръжката на тази крехка сграда, но собствениците не я пипат. Все си е там вече четвърти век. Кръчма. В центъра на един много богат град. Където ходят много туристи. нали си представяте, ако я бутнат и направят една многоетажна кооперацийка, каква ще е печалбата. Ама, не може. Кръчмата си стои и не мърда.
В Айндховен пазят богато си минало и затова имат богато настояще.
А в Бургас?
И тук изобщо не става въпрос за някакъв бивш склад за брашно, превърнат в книжарница и напът да се превърне в супер модерна сграда. Става въпрос за нещо съкровено. За спомени, които някой просто иска да заличи. Да ги обяви за евтини, порутени и безсмислени.
Това в края на краищата е нашенското разбиране за прогрес. Та кои сме ние, че да сложим прът в колелата на прогреса.
Истината е, че в Бургас днес заличаваме неуморно и без следа нашето вчера, за да се подготвим за едно чисто ново утре. И не само в Бургас. И понеже постоянно започваме отново и отново, все нямаме нищо.
Нямаме минало, нямаме доказетелства, че изобщо сме имали минало и затова нямаме нищо.
И защо го правим ли?
Защото ние, бургазлии сме ланголиери.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
