"Аз също не съм герой, не съм Джордано Бруно, ама нали не може така с хората. Не виждаш ли какво излиза? Вървим, доказваме, обясняваме, кълнем се - нищо! въздух, безвъздушно пространство! Значи толкова години труд, работа, дисертация, книги, чувствителност, принципи, целият ни живот, това е без значение, зачерква се с едно драсване на молива. Само защото нещо е било записано някъде! Оказва се, че едно просто записване може да обърне наопаки живота ни? Независимо, че не е истина? Е ние нищо не можем да направим. Не, не е така, не вярвам. Не съм съгласен. И никога няма да се съглася. И ти няма да се съгласиш. Не разбираше ли? Не можеш да се съгласиш. Иначе утре, като се погледнем в огледалото, от устата ни може да се чуе блеене. Разбираш ли, блеене? Хайде, ставай. Ставай и да вървим. Чуваш ли..."
Днес ще прелистим страниците на комедията "Сако от велур" на писателя и драматург Станислав Стратиев. А ако някъде из този цитат откриете собствените си мисли, значи все още не сте започнал да блеете.
Коментари