В залата беше тихо. Муха да бръмнеше, щеше да се чуе, но в тази зала дори мухите бяха дисциплинирани и от години не бръмчаха, защото знаеха, че а са бръмнали, а повелителят на мухите ще им откъсне главите.
Така че по тази и по ред други причини в залата беше тихо.
Мощният самодържец повдигна поглед от документите пред себе си и с характерен жест призова от струпалото се множество от хора глашатай N:43
„Ти какви номера ми правиш, ти на мен, бе. Искаш ли да те приключа до обяд??????“ изрева властелинът, а глашатаят подбели очи и се свлече на пода.
Няколко самодиви в бели премени го наобиколиха , една го ошамари бърже, друга с кърпа челото му забърше, а трета мила засмена му почисти ушната кал.
Загубилият ума и дума глашатай пое въздух на пресекулки, пък някак се изправи и впери покорен и влажен поглед на карпатски елен към своя господар и командир.
А властелинът избоботи гневно.
„Значи, отиваш в центъра на селото и започваш да крещиш, докато те чуят всички селяни. Ама, крещиш тъй както не си крещял през целия си живот, разбра ли??? Крещиш по три пъти на пет минути, на гладно и на жадно. После десет лицеви опори, десет подскока, планкове три броя по 30 сек всеки и отново крещиш, ясно ли е?“
И като каза това, самодържецът прасна с юмрук по масата, а от ударът му на пода паднаха книжата на две обществени поръчки. Един от стоящите велможи на масата подбели очи, ама удържа и не припадна, но уплашено си помисли „Край, моите фирми изгоряха“
Сравненият със земята глашатай започна мъчително да се изнася от залата чрез „патешко ходене“, ама заднешком. Докато мъчително се клатушкаше към изхода, се чудеше какво точно послание да крещи след малко в центъра на селото, защото беше изпълнил закона буква по буква и не беше нарушил нищо, но …заряза колебанията и терзанията. Дори се усмихна, защото беше се сетил какво да прави.
Беше повече от ясно, че в решителния момент, когато се изправи пред хората в центъра на селото трябваше силно да изкрещи три пъти „Онзи гад Иван Костов е виновен за всичко“
Глашатай N:43 най-после напусна залата.
От тълпата в дъното на залата се чу уплашен ропот, защото струпаните там низши велможи и слуги знаеха какво следва.
Я, ти, бе!!! Къде си ти, бе??? Номер 44!!! Ти ли ще ми правиш номера на мен ,бе??? Че заради теб да излизат хората по уличите, бе??? Теб хич няма да те бавя, бе!!! Ей, сега ще те зануля, бе??? Нали знаеш каква си кукла на конци и как ще ти отрежа конците, бе!!! – разкрещя се самодържецът и заблъска по масата толкоз силно, че придворната дама, която снимаше и предаваше директно в социалните мрежи събитието „Публично набиване на каски и унижаване на подчинени“ изтърва смартфона си.
Някъде встрани боязлив чиновник с треперещи ръце се приближи до едно грамадно електрическо табло, над което пишеше "Държавно управление" и отвъртя бушона с N:43, после ръката му застина с очакване около бушон N:44.
А вън на площада пред двореца верни тълпи скандираха „Самодържецът е винаги прав, дори когато съгреши“
Автор: Красимир Калудов
P.S на снимката са изобразени държавни кукли на конци, които очакват да им бъде казано какво да изиграят и какво да изкрещят
Коментари
