Пеньо Пенев е един от най-колоритните представители на бургаската левица. Но при възпиремането на всевъзможни теми от живота той дава предимство не на политическите си пристрастия, а прекарва всичко през любимата си философия. Представяме ви неговия философски прочит на горещата тема „Да бъде ли оставен на мястото си паметникът на Альоша в центъра на Бургас“ и какъв смисъл има в целия този сблъсък.
Ще се съгласите ли с това, че паметникът на руските освободители обединява на 6 февруари бургазлии, а другият паметник, познат като „Альоша“ по-скоро ги разделя в някаква степен…?
Мисля, че всички паметници са ценни, независимо от това каква историческа епоха става дума. И двата паметника имат място в културата на Бургас, в неговия облик и живот. Доказват го годините, които са минали. Това са картини на епохата.
Съгласен съм, че паметника на „Альоша“ е по-помпозен и грандомански, но той е изцяло в духа на времето. 50-те години, периодът на Сталин. Това го прави още по-ценен от гледна точка на историческото свидетелство за тези, които го ненавиждат и за онези ,които го почитат. Паметникът има нравствено значение, а не толкова чисто естетическо.
Факт е, че в България не са водени бойни действия по време на Втората световна война, но този паметник е знак на признателност към една армия, която победи немския нацизъм и хитлеризъм. В този смисъл неговото значение е точно толкова важно за българската история и за българските патриоти, колкото е важен и другият паметник, свързан с освобождението от турско робство, за което също се спори много.
Знаците на историята трябва да бъдат оставени такива ,каквито са. Има идеи да бъде преместен, което е в компетентността на общинския съвет. Смятам, че по този въпрос ще се води оживена политическа дискусия, дори разбрах, че е внесена докладна на една от политическите сили за регулиране на въпроса с тези паметници. Лично аз смятам, че паметниците трябва да се запазят такива, каквито са. Още повече, че това е паметник на една армия, която е освободила Европа от нацизма.
А исторически коректно ли е да се сложи обяснителен надпис, табела с информация какъв е този паметник, какво изобразява или кое историческо събитие почита? В този си вид той е напълно анонимен за младите хора…Какво да пише на тази табела?
Хубав въпрос, но всъщност трябва да се направи един малък курс по история. Първо, това е една армия на държава, която не съществува. Много интересен момент. Второ, факт е, че на територията на България не са се водили военни действия, но имаше един филм, правен от съпругата, Бог да я прости, на Жельо Желев, за посрещането на Съветската армия в Бургас. Този паметник е посветен на…
Знаете ли, според мен, ако се прави такова обяснения, трябва този паметник да е посветен на цялата антихитлеристка коалиция, т.е на съюзниците СССР, Англия и САЩ, които са участвали във войната срещу Германия и нейните съюзници. Но това изисква една много сложна подготовка. Това е предмет на едно хубаво обществено обсъждане, за да има някакъв текст. Съгласен съм, че може би трябва да има текст, защото вече много хора не знаят за какво става въпрос. Но този текст как ще бъде съставен, как ще бъде обсъден, на мен не ми е ясно.
Споровете ще бъдат много разгорещени, но е факт, че за младото поколение този паметник е неясен, което показва висока степен на историческа неграмотност. Толкова е неясен, колкото да кажем някоя находка от тракийско време. Много интересно. Колко бързо всичко се забравя.
Така че споделям тази идея за плоча с текст, не е лоша тази идея, но как ще се избистри текстът, не зная. Виждате ,че дори по отношение на учебниците по история възниква същият сблъсък между „те са окупатори“ и „те са освободители“. Но е факт, че Съветската армия е част от антихитлеристката коалиция заедно с армиите на САЩ и Великобритания. В известен смисъл паметникът е препратка към тях. Обаче във времето, когато този паметник се създава, е разгарът на Студената война, в 50-те години. Това също трябва да се каже.
Ако един обяснителен надпис „надгради“ значението на паметника на „Альоша“ и даде дължимото освен на Съветската армия и на армиите на САЩ и Великобритания, участвали в победата над нацистка Германия , това изкривяване на историческата истина ли ще бъде или възстановяване на историческата справедливост?
Това безспорно е така. Въпрос е на …как да кажа, съчетаване на един мисловен исторически дискурс с някакво художествено решение. Това е трудно.
Но идеята за препратка към антихитлеристката коалиция е много неочаквана…
Това не е нещо ново. Аз просто импровизирам в момента. Ако има достатъчно гласове в общинския съвет, едното от предложенията, доколкото си спомням, е да демонтират паметника, което е много сложно и скъпо, а после да го сложат неизвестно къде. Но където и да го сложат, пак трябва да мислят за тези обяснителни текстове. Те могат да бъдат два плана.
Първият е абсолютно негативен „това е паметник на окупатори“, което вероятно ще се случи.
Другият план е „този паметник носи трагизма на времето“, защото той е точно толкова трагичен за българския народ, колкото и за руския народ. Защото в крайна сметка най-потърпевши от сталинизма са руснаците.
Затова този паметник в Бургас има много смисли. А тук около него има едно грубо, политическо, вулгарно противопоставяне и сблъсък между „това са герои“ и „това са окупатори“.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
