Знаете ли на кого или на какво и посветен паметникът в центъра на Бургас, представляващ войник с вдигната ръка? Имате ли представа на какво всъщност е символ „Альоша“, както го наричат бургазлии или към какво историческо събитие ни провокира да насочим мислите си? Предполагали ли сте, че зад Альоша всъщност наднича онзи мустакат образ невъзможен, на смирения грузински семинарист Джугашвили, превърнал се в комунистическия вожд Сталин? Потърсихме за анализ един от доказаните бургаски историци, Митко Иванов.
Много малко бургазлии знаят, че паметникът, наричан „Альошата“, е всъщност издигнат в прослава на Сталин. Защо се мълчи около този исторически факт?
Както се казва, благодаря за въпроса… Дори съзирам и друг куриоз при този паметник. Според мен това е единственият паметник в света, необозначен със съответния надпис на кого е посветен или на какво е посветен. Не съм срещал никъде друг такъв анонимен монумент.
Винаги пише на коя личност е посветен, какво събитие или какъв обобщаващ паметник в исторически или обществен интерес е. В случая имаме голям куриоз, градоустройствен и исторически. Да, тук виждаме надпис „Вечна признателност“, но на кого и на какво? На човек ли, на лице ли,на армия, на държава ли? Ето защо трябва да се позовем на закона. Там пише, че ако за даден комунистически паметник съществува някакво ограничение той да бъде преместен, би трябвало да бъде поставен съответният обяснителен надпис, който да дава яснота. Ако в момента дойде един чужденец, много трудно може да му бъде обяснено на кого е посветен този паметник . Или на какво събитие е посветен.
Е, какво точно е посвещението?
С този въпрос удряте в десетката. Имах шанса благодарение на моя приятел Киро Проданов, историк и изследовател, да прочета оригиналния текст на паметната записка. Нека да припомним на по-младите хора, че в миналото комунистическата власт имаше неписан закон, когато се прави голям паметник, в него да се вгражда един екземпляр на паметна записка, а вторият екземпляр да се предоставя на архива или на съответния музей. В Бургаския исторически музей и до днес се съхранява вторият оригинал.
Там всеки може лично да прочете, че паметникът“, наричат гальовно от бургазлии „Альоша“, е в прослава на „гениалния вожд и учител на цялото прогресивно човечество - Йосиф Висарионович Сталин“. Мисля, че Бургас и в това отношение е уникален. Не знам някъде в България или в друга европейска страна да има паметник, посветен на Сталин в момента, в негова прослава. Това е факт.
Ако спазим буквата на закона, какво би трябвало да пише на обяснителната табела до паметника в центъра на Бургас? Той така или иначе си стои, никой не иска да го разрушава, пази Боже, никой не го мести…какво да пише тогава?
Най-коректно е веднага да се направи едно резюме на паметната записка. А тя самата не е никак кратка, защото в нея се обяснява как трудещите се са участвали с доброволен труд и дарения, хиляди трудещи се от Бургас са се включили в кампанията за събиране на средствата, а те не са малко. Десетки милиони лева в тогавашни пари, но дори и днес сумата е много сериозна. То си и личи по мащаба и размаха. Разбира се, че този надпис трябва да обясни, че става въпрос за паметник на армия, която е обявила война на България и е окупирала страната ни.
Чувал съм мнение от наши „леви“ приятели, които твърдят, че това е освобождение от фашизъм. Подобен нонсенс може да бъде много трудно защитен. За да не изпадаме в излишни спорове, ще се позова на двете „леви“ исторички в България, а те са проф. Искра Баева и проф. Евгения Калинова, които също наричат този исторически факт „окупация“. Това е единствената коректна дума. Така че, ако ще бъде поставен надпис на паметника, той трябва да показва това. „Това е паметник, посветен на армия на страна, която е обявила война на България и е окупирала България“.
Но ако разширим контекста, можем да говорим за опазване на паметника с неговото преместване. Не става дума за разрушаване. Не може нормален човек да допусне такъв важен исторически артефакт да бъде разрушен. Той трябва да бъде преместен а съответното място, за да бъде съхранен за идните поколения.
Сериозно бих запитал нашите „леви“ приятели дали биха се включили в една акция по преместването на „Альоша“, за да го поставят на едно любимо за тях място, където да му се кланят, да му поднасят цветя, (карамфили), да си носят червените рубашки и прочие? Биха ли вложили средства и енергия за това?
Подозирайки тяхната реакция, бих запитал: Защо трябва да натрапват техния символ на армия, която е окупирала България? Защо да го натрапват на всички бургазлии и на всички българи и посетители в центъра на Бургас?
Прави впечатление, че на 6 февруари всички бургазлии с всевъзможни политически пристрастия и от всякакви поколения застават заедно и свеждат глава пред паметника на руските освободители, т.е този паметник обединява хората. А на други дати край „Альошата“ има само част от бургазлии…защо е така според вас?
Руският паметник обединява бургазлии. Видяхме това и на този 6 февруари за 142 год. от освобождението на Бургас. Но там не видях десетки от нашите „червени“ приятели, които иначе виждаме на 9 май и на 9 септември пред „Альоша“. Защо ги нямаше? Защото беше студено? Ще ви предложа нещо в аванс. Хайде да отидем на 9 май или 9 септември пред паметника, наречен „Альоша“ и да видим колко хора ще присъстват там. Много повече хора с леви разбирания ще бъдат там, отколкото имаше на 6 февруари пред Руския паметник. Защо е така - приемете го като риторичен въпрос. Бихме могли да ги питаме, защо ги нямаше на 6 февруари в деня на честването на Освобождението на Бургас. А на 9 май и 9 септември с червени рубашки и частушки се събират заедно.Какво ли ще отговорят…
Автор: Красимир Калудов
Коментари
