Според една гръцка легенда, един от синовете на Зевс се залюбил със смъртна девойка, която му родила три дъщери - Агата, Виза и Сиза.
Естествено, на Олимп нещата се случват по-драматично и от турски сериал, та когато Зевс разбрал, изгонил девойките на брега на Черно Море ( Понтус).
Виза основала Урдовиза (Китен), Сиза - Созопол, а Агата и нейният любим Делфин създали Агатополис - "Градът на любовта". Това разбира се е легендата, историята е богата и разказва други неща, но е точно толкова силно усещана тук, колкото и в Созопол.
Само дето романтиката на приемствеността във времето е много по-наситена, защото попадайки във Парк "Странджа", Ахтопол е спасен от погрома на реститутската алчност.
Тук е един от последните острови на чистата култура, вдъхновения и артистизъм.
И ето, кацнахме от Марс. Някъде при крайбрежната алея. Да си призная честно, не бях се разхождала из Ахтопол.
Естествено, морето веднага ме дръпна като строга пъпна връв и едва успях да зърна фасадата на една къща, преди да изпадна в силен естетичен екстаз.
Картината е Жена с пеликан (или чапла) - уникално хармонизирана с пространството.
Бях чувала за фестивала WE ALL WRITE, в който артисти от цял свят преди няколко години рисуваха по фасадите на различни сгради из града.
Докато се тюхках и заеквах, от къщата на Жената с пеликана излезе домакинята и разказа, за творбата от испански художник, както и за самия художник, който за последен път е оставил сърцето си, преди да почине.
Парапетът на крайбрежната алея е тематичен, съхранен и целия в слънца, риби и котви.
Кошчетата, всяко едно, са изрисувани със шевици и носят неописуема любов към пространсвтото. Всичко носи любов. Малки, знаци, със сърца, уловили духа, има навсякъде.
По праха на прозорците, стените, дори татуировката на един от работниците в озеленяването, чиято приятелка го изоставила, докато бил в казармата.
Остатъците от крепостната стена се виждат достатъчно често, за да добиеш точна исторична представа.
Има скулптури от дърво, пак от международни гост-артисти, детските площадки са съхранени с люлките от нашето детство, красиво боядисани.
Птици, слънце, църква и романтика.
Дишаш на пресекулки, защото осъзнаваш крехкостта на това сърце, което някой иска да съхрани и продължи във времето така, както е било, но и с още много усмивки.
А зимата е най-прекрасния момент да се отдадем на пътешествия по нашето Черноморие, останало насаме със себе си, чисто и истинско.
Автор: М. е. Т
Коментари
