различно 02 фев. 2020 2020-02-02 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbWsvIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--b29bf70dc05a06f0a1c7f9fdd07e699102b0571d/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_36857.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Ахтопол. По пътя на сърцето

Според една гръцка легенда, един от синовете на Зевс се залюбил със смъртна девойка, която му родила три дъщери - Агата, Виза и Сиза.

Естествено, на Олимп нещата се случват по-драматично и от турски сериал, та когато Зевс разбрал, изгонил девойките на брега на Черно Море ( Понтус).

Виза основала Урдовиза (Китен), Сиза - Созопол, а Агата и нейният любим Делфин създали Агатополис - "Градът на любовта". Това разбира се е легендата, историята е богата и разказва други неща, но е точно толкова силно усещана тук, колкото и в Созопол.

Само дето романтиката на приемствеността във времето е много по-наситена, защото попадайки във Парк "Странджа", Ахтопол е спасен от погрома на реститутската алчност.

Тук е един от последните острови на чистата култура, вдъхновения и артистизъм.

И ето, кацнахме от Марс. Някъде при крайбрежната алея. Да си призная честно, не бях се разхождала из Ахтопол.

Естествено, морето веднага ме дръпна като строга пъпна връв и едва успях да зърна фасадата на една къща, преди да изпадна в силен естетичен екстаз.

Картината е Жена с пеликан (или чапла) - уникално хармонизирана с пространството.

Бях чувала за фестивала WE ALL WRITE, в който артисти от цял свят преди няколко години рисуваха по фасадите на различни сгради из града.

Докато се тюхках и заеквах, от къщата на Жената с пеликана излезе домакинята и разказа, за творбата от испански художник, както и за самия художник, който за последен път е оставил сърцето си, преди да почине.

Парапетът на крайбрежната алея е тематичен, съхранен и целия в слънца, риби и котви.

Кошчетата, всяко едно, са изрисувани със шевици и носят неописуема любов към пространсвтото. Всичко носи любов. Малки, знаци, със сърца, уловили духа, има навсякъде.

По праха на прозорците, стените, дори татуировката на един от работниците в озеленяването, чиято приятелка го изоставила, докато бил в казармата.

Остатъците от крепостната стена се виждат достатъчно често, за да добиеш точна исторична представа.

Има скулптури от дърво, пак от международни гост-артисти, детските площадки са съхранени с люлките от нашето детство, красиво боядисани.

Птици, слънце, църква и романтика.

Дишаш на пресекулки, защото осъзнаваш крехкостта на това сърце, което някой иска да съхрани и продължи във времето така, както е било, но и с още много усмивки.

А зимата е най-прекрасния момент да се отдадем на пътешествия по нашето Черноморие, останало насаме със себе си, чисто и истинско.

Автор: М. е. Т

Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...