Днес ще ви разкажа за едно дерби. Част от участниците в него са съперници или съотборници от близо 40 години. И още не могат да дадат отговор на най-важния въпрос. Кой е по-добър. Но какво значение има това. Важното е, че мачът още го има.
Помежду си наричат своите сблъсъци "Истинският мач", защото в този футболен дуел всяка седмица се разиграва нещо изключително важно. Триумфалното право да се наречеш победител до ...до следващата седмица.
Отборът на "мировците". Наричат се още "професорите". Водени са от Миро.
Майстор Миро, ама не майстор на скарата , а на футбола.
Срещу тях на полето на честта излизат играчите от отбора на Туше.
И така...я, да хвърлим поглед върху последното до момента издание на "Истинският мач".
Казват, че голям футбол се прави с ...хм...големи пари, нали така. Какво имаме тук? Пари? Ужас!!! Това мирише на корупция!!!! Пари в кварталния футбол???
Чакайте , бе!!! Не сезирайте прокуратурата. Тук никой не събира пари, за да купи мача от противниците. Това са парите за таксата, която ще се плати на общината, за да се ползва залата в "Меден рудник". Капитанът Туше ги събира. Но...като се замисли човек. Понякога на терена се виждат отигравания, които са много съмнителни. И едни причудливи голове се получават...Все пак толкова пари минават от ръка на ръка, знае ли човек.
По същото време капитанът Миро дава наставления, обяснява победната тактика, а вратарят Милен гледа...особено.
Ама те, всичките фенове на Ливърпул си гледат така. А Миро и Милен са "скаузъри", та дрънкат. Любака и той. Зер, 30 години очакване на шампионска титла са много. Междувременно Тяната пък невъзмутимо си поставя наколенката. Някъде встрани Красимир К. си поставя ботушите. Пардон, той се е родил с футболни ботуши и си ходи с тях денонощно . И играе с тях.
Загрявката без топка може да започне.
Ясен е фин и техничен халф.
Затова и загрява фино и технично. Дори лееееко мързеливо. Навежда се надясно и остава така...дълго време. Мисли за тактиката. Проиграва комбинации наум. Загрява си човекът.
Но ако говорим за лека и назаангажираща загрявка, супертехничният нападател Румен от отбора на Туше също знае как да затопли леко глезени, стави и мускули.
Какво имамем тук? Аха, доказателство, че бързият ляв външен халф Колибара мрази частта със загряването преди мач. И си му личи.
Вероятно смята, че да загряваш мускулите си е загуба на време. На лицето му затова се изписва отвращение, досада и ...а може и да е болка от ски ваканцията в Австрия. Но всъщност коя точно част на тялото си загрява този играч.
Какво държи в дясната си ръка си Колибара? А къде е поставена лявата му? И каква е тази гримаса? На болка или на удоволствие?
Гърито /крайният вляво/ също загрява.
Той безусловно вярва на уроците по физика и по-точно на онзи урок, който споменаваше нещо за триене при покой. Т.е може да изглежда, че стои на едно място, но той си загрява. Да не е луд да тича. На ходом винаги може да направи мрежичка на всеки съперник.
Но да видим още мигове преди дербито.
Това е отборът на Миро днес.
Мнозина липсват. Най-вече липсва онзи голов убиец Мишина, според чиито лични статистики има отбелязани между 3800 и 4000 гола в квартални мачове. Злите езици говорят ,че за да напрупа голова сметка, става рано сутрин, отива в някой училищен двор и вкарва нон стоп голове на празна врата, които после чинно записва в тетрадката си. Но всички тези подбробности не могат да обезсилят факта, че Мишина е голов хищник и ако е на 30 сантиметра от голлинията, със сигурност ще вакара гол. Злите езици разправят, че веднъж е вкарал гол от три метра, но свидетели няма. Както и да е. Нека да не говорим за отсъстващи, първо защото е невъзпитано и второ защото на снимката ги няма Димака, Доктора и Гарона, а те са истинските звезди на отбора.
А на тази снимка се виждат Миро, Милен, Колибара, Гърито, Ясен, Тяната, синът на Милен, авторът на тези редове и Любака.
Това пък е отборът на Туше.
Опитният защитник Коцето, вратарят с тигрови рефлекси Дражо, неизтощимият Андрей, супер атакуващият Ицо, гига техничният Иван, по-италиански твърдият защитник и капитан Туше, достойният за "Евертън" Гошето и мноооого финият нападател Румен.
Странното е това, че капитанът Туше е консервативен защитник, а отборът му винаги играе самоубийствено нападателно. Но днес го няма ултрабързият Живко Адвоката, няма го и напористият Станислав кикфризьора или кикбоксьора или...абе, човекът рита здраво, универсалният Стоян също не е тук. Липсват мнозина, затова Туше е импровизирал със състава. Но пък нали тук са супер техничният Румен и мега гига техничният Иван. Единият от тях вкарва топката в шортите на защитниците, а другият я вкарва в ръкавите и в крачолите им. Но лошото е това, че двамата никак не комбинират помежду си. И постоянно си правят анализи един на друг.
И мачът започва
Много може да се види
Странни тактически постройки, в които всеки е навсякъде и никъде.
Дори когато атакува, отборът на Миро винаги има числен превес в защита. А защитниците играят ...не, не е Ганкиното, а играят с ръце на кръста.
А когато отборът се защитава, тогава двама трима пресират един...като в този случай. Трима защитници са наобиколили нападателят Румен. Авторът на тези редове го е ритнал секунди по-рано и любезно му обяснява, че ...да, наистина може да го е ритнал доста силно, но пък го уважава изключително много.
А за Румен остава да понесе болката от комбинация между ритник и уважение. Уважителен ритник, значи. Ритащо уважение?
Между другото Туше и авторът на тези редове от години спорят за титлата "Най-грубият играч". След всеки мач си я връчват взаимно. Защитници, сър. В шотландската осма дивизия ще ги лапнат като топъл хляб.
Пък вратарят Милен в един момент както си мисли ...."ъмммхммм...аз претаках ли зелето или забравих"
в следващия момент като истински фен на хеви метъл футбола на Ливърпул прави нещо стряскащо, т.е втурва се с топката напред.
Поне този път не пуска от онези свои странни и абсурдни голове, за да не даде повод на един орган да се самосезира заради съмнения за уговорени мачове.
Хаос...драми, голове, смях, обвинения, претенции за дузпа, изтървана дузпа, фини отигравания, не чак дотам фини...всичко има в този мач.
Но отборът на Туше губи.
Той и съиграчите му повеждат с 1:0, а губят с 1:4.
В последните четири издания на дербито имат едно равенство и три загуби. А срещу тях дори не играе контузеният Мишинов. Онзи с хилядите голове. Нямат никакво оправдание.
В този мач се играе със сърце, с душа и с неистово желание за успех. А най-голямата награда е да можеш една седмица да изпитваш триумфалното усещане да си победител.
Отборът на Миро срещу отбора на Туше. В "Истинският мач"
Докато можем да ходим. Докато ни има. Докато сме живи. Ще сме истински. И ще го играем.
А вие познавате ли футболист, който е вкарал между 3800 и 4000 гола? Не??? Нали ви казах, бе!!! Мишина е този футболист. Тази сутрин като нищо пак е ходил да вкарва голове на празна врата в някое училище и да ги описва в тетрадката. Статистика е това. Трябва да остане нещо за идните поколения. Ако ще е легенда, нали в нея трябва да има легендарни герои.
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpeg)
