По традиция на днес – 14 януари, ромите у нас посрещат Нова година, известна още като Банго Васил.
Обикновено тържествата продължават 2-3 дена, като подготовката започва още на 13 януари, когато се събира цялото семейство. Прието е майката на дома да сготви птица с ориз или с кисело зеле, а поверието повелява докато приготвя ястието, да мълчи.
На трапезата се слагат още баници и баклави. Задачата на младите жени е да почистят къщата и да лъскат съдовете, всичко трябва да блести от чистота. Празничната софра се нарежда на пода и около гозбите се палят свещи.
Преди да започнат с храненето по-младите целуват ръка на по-възрастните и искат прошка от тях. Стопанинът разчупва питката, в която има златна пара, пазена и предавана от баща на първородния син. Едва след този ритуал присъстващите около трапезата могат да започнат с храненето.
На Василица сутринта децата обикалят съседските къщи и сурвакат за здраве, благополучие, късмет и плодородие.
Ромите вярват, че Банго Васил идва в домовете им след полунощ. Куцият Васил (както е в буквален превод наименованието) е пътувал 3 дни и е преодолявал големи трудности по пътя си, затова той е ранен, брадясал и уморен. Циганският фолклор го представя като едър, гласовит, сръчен и щедър мъж, който има добра дума за всеки. Той пожелава късмет и здраве, щастие на възрастните, а на децата раздава подаръци.
Празникът Василица е свързан с няколко ромски легенди. В някои от тях Банго Василий е застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, разрушен от дявола, по който преминават ромите.
В други легенди Банго Василий е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
Според трета легенда Свети Василий спасил циганския род от удавяне в бушуващото море. Дълбоките води щели да погълнат ромите, но беловласият Светия им изпратил ято гъски. Ромите се покачили на тях и стигнали невредими до отсрещния бряг. Оттогава те почитат своя спасител на 14 януари и в негова чест наричат празника Василица.
Снимка: DC news
Коментари
