В традиционния български календар в навечерието на Рождество Христово – 24 декември, цялото семейство се събира, за да празнува.
Наричат празника още Малка Коледа, Суха Коледа или Мали Божич. Това е първата от трите кадени вечери и е свързана с чудото, което предстои да преживеят християните – раждането на Младенеца.
В това време, изпълнено с тайнственост, хората се потапят в неговата магия, вперили поглед в бъдещето, с надежда за повече доброта, здраве, радост, щастие и късмет.
Навремето на днешния ден момите спазвали много забрани, за да бъдат щастливи и благополучни през годината. Гадателки и ясновидки се отдавали на магии и заклинания за здраве, щастие и късмет. Гадаели за бъдещия живот на моми и ергени, какво ще е времето през следващите 12 месеца, дали ще е плодовита годината. Вярвало се, че на Бъдни вечер птиците спирали да пеят, листата на дърветата не трептели, а водите и реките преставали да текат.
Част от голямата празнична магия бил бъдникът – дебело крушево дърво, което донасял за Бъдни вечер стопанинът на всеки дом. Той запалвал голям огън – символ на небесното слънце, източник на всички чудеса, които се случвали в тази тайнствена вечер.
По традиция бъдникът се миросвал за плодородие и добър живот. Оставяли го да гори през цялата нощ и го пазели да не угасне, за да не си отиде късметът. Живите въглени от него слагали в прикадена вода. Пазели от нея през цялата година, за да помага при болести и зли сили, особено зловредни в дните от Коледа до Водици, известни още като „мръсни дни”.
Култово място в навечерието на Коледа заемал обредния хляб – наричан боговица, вечерник, светец. Месели го млади булки или моми, облечени в празнични носии, с китки от босилек или червено мушкато, втъкнати в косите им. Погачата месели с мълчана вода, брашното пресявали по три пъти, през три сита. С водата, с която измивали точилката и ръцете си, момите пръскали кошарите, да се плодят овцете.
Боговицата се слагала в средата на празнична трапеза, наредена върху слама, символизираща сламата в яслата, където бил положен Младенецът след раждането му. Тя имала повече символичен характер, затова на нея се слагало от всичко, което е родила земята – царевица, чесън, лук, боб, ябълки,ошав, пуканки, орехи и различни постни ястия.
Празничната вечер започвала с прикадяване на софрата. После стопанинът излизал на двора с хляба, запалена свещ и чаша вино, за да покани всички светци, покровители на бурите и градушките. След това питата разчупвал над главата си. Първото парченце се наричало на къщата, а второто оставяли пред иконата на Св. Богородица. След което от обредния хляб се раздавало по парченце на всеки член в семейството.
Прието е на Бъдни вечер ястията да са само постни и да са нечетен брой - 7, 9 или 11.
На трапезата се оставало дълго, като се вярвало, че така магическите знаци на съдбата ще бъдат изпълнени. От всяка гозба се заделяло по малко за починалите близки и на сутринта се носели на гробищата. В някои селища след вечерята част от сламата се палела на най-високото място и гадаели кой ще има най-голям берекет и късмет през годината. Другаде от сламата слагали върху плодните дръвчета, за да раждат повече плодове.
Предвестници на добрите вести и на жизнерадостната атмосфера на Бъдни вечер били коледарите – деца от 8 до 12 години. Те били празнично облечени и носели дрянови тояги, украсени с пуканки, червени и бели конци, сушени плодове и дребни парички. Обикаляли от къща на къща, пеели песни и наричали за всеки член на семейството магически слова. Благославяли всички да са здрави, жизнерадостни и щастливи. Въодушевените стопани ги посрещали със сито, пълно с пшеница, посипвали главите им с зърно или пуканки, дарявали ги с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи.
Коментари
