"За едно дете няма по-голям ужас от това да не го обичат, да го отблъснеш е за него пъкълът, от който трепери. И, струва ми се, в по-голяма или в по-малка степен такова отблъскване е изпитал всеки. С отритването идва гневът и за отмъщение, че си бил отритнат, гневът ражда престъпление, а престъплението довежда вината - такава е историята на човечеството. Мисля, че ако можехме да ликвидираме отблъскването, човекът щеше да бъде друг. Може би шантавите щяха да са по-малко. Дълбоко съм убеден, че и затворите щяха да са по-малко. но всичко е тамз в началото. Дете, на което отказват обичта, към която се стреми, ритва котката и притулва тайната си вина, друго открадва, дано златото го направи обичано, трето тръгва да покорява света. И винаги тази вина, отмъщението и нова вина. Човекът е едничкото животно, което притежава вина"
Днес ще открием поредната минута за размисъл из страниците на романа "На изток от рая" на американския писател Джон Стайнбек.
Коментари
