Според българския народен календар денят, в който почитаме Свещеномъченик Игнатий Богоносец – 20 декември, се отбелязва и празникът Игнажден.
С този ден символично се поставя началото на новата година. Затова някъде го наричат още Млада година, Нов ден, Млад месец или просто Полаз. От Игнажден започва да нараства деня и слънцето се обръща от зима към пролет.
Всичко, което се прави на този ден има магическата сила да пречиства, да дава здраве и дълголетие, да гарантира берекет, щастие и късмет.
В този ден жените измитали комините, за да няма бълхи през пролетта и лятото. Хвърляли кестени в обора, за да се плодят агнетата. Раздавали погачки на близки и съседи за здраве и благополучие.
През това време мъжете колели прасето за Новата Година. Момите и младите невести довършвали изработването на новите си дрехи за настъпващите Новогодишни празници. Рано сутрин майките теглели децата си за ушите, за да растат по-бързо.
Извършвали се и други имитативни магии, с цел да се раждат много животни и да е плодородна годината.
На Игнажден коледарите си избирали цар, който да ги води по време на коледуването. А в някои селища момите гадаели в навечерието на празника за своето бъдеще и късмет.
Особен колорит на празника придавал обичаят полазване или полязване. Старо поверие е, че какъвто човек пръв влезе в къщата на Игнажден, такъв ще е късметът на дома през годната. Ако е добър, работлив, щедър и благороден, Новага година ще донесе на семейството много здраве, щастие и късмет.
Затова в миналото всяка къща си избирала полазник. Това бил човек с добро сърце и широка душа, който вещаел само добро на тези, при които отивал. Българите посрещали полазника с много надежда и въодушевление. Техният любим гост обикновено им носел дърво, сухо клонче или треска от дръвника, с които ги благославял. А домакините богато го гощавали и на изпроводяк го дарявали с риза, кърпа и дребни пари.
По традиция вечерта на празника се нареждала обредна трапеза. На нея се слагали само постни ястия – погача с мая, сарми, варено жито, жито, просо, царевица или булгур, боб, зеле, лук, туршия, ушав, орехи, ябълки и вино. Преди да пристъпят към похапването, стопанинът разчупвал обредния хляб високо над главата си и на когото е наречено най-голямото парче у него оставал късметът.
По стар обичай на Игнажден стопанките раздавали на всеки член от семейството колачета с квас, които се пазели от 19 декември та чак до Васильовден (1 януари). Някъде ги украсявали с кръг и плетеница – кръгът бил символ на небето, откъдето Бог пращал дъжд, роса, сняг, които носели плодородие и берекет, а плетеницата символизира женското и мъжко начало, създаващи живия живот.
Коментари
