„Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а е бил даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим.”
Минутата за размисъл днес е извадена от книгата "Оскар и розовата дама" на Ерик-Еманюел Шмит. В основата на романа са писмата, написани от едно десетгодишно дете до Господ.
Коментари
