"Всяка партия има своите хиляди гладници, хиляди „наши“, които е длъжна да нареди на държавната трапеза, като дойде на власт, а хиляди други, изпъдени от служба, ще очакват нови политически промени, за да се докопат пак до кокала. Всяка партия си има войска паразити, откъснати от живота, непотребни на обществото, които могат да живеят само на народния гръб… И тая сган расте, увеличава се всеки ден и час. Така е било досега, така ще бъде и занапред. Ужасно! Ето наизлечимия недъг на изкилений парламентарен живот у нас. Всички съдействуваме за разпространението заразата на леността, на развалата на народната душа, губим цели поколения, като ги правим неспособни за труд и честност!… Възмутително!"
Днес ще прелистим заедно страниците на пиесата "Службогонци" на Иван Вазов. И ако случайно написаното преди повече от 119 години ви се стори познато, може би няма да е изобщо случайно. Изглежда у нас сме съхранили някои не особено вдъхновяващи нрави...
Коментари
