Минута за размисъл 02 дек. 2019 2019-12-02 2019-12-02 https://www.burgas-reporter.com/attachments/62eb0b60a4f2449669c2256db2bde38267488e75/store/fit/600/400/7757679c61c71d0620cab13a7e6730eb179d761db4ac83b4585de849ee7f/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Минута за размисъл с Фредрик Бакман

"Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща - казваше Соня - Първоначално се влюбваш във всичко ново, всяка сутрин се удивляваш, че нещата са твои, сякаш се страхуваш, че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала, че няма начин да живееш на това прекрасно място. С течение на годините стените се зацапват, дървото се напуква, вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството й, а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета. Знаеш как да накараш ключа да не заяжда, когато навън е студено. Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да отвориш вратата на гардероба без да изскърца. Това са малките тайни, които превръщат дома ти в истински дом." 

Отделете една минута от натовареното си еждневие и прочетете този кратък текст... Той навярно ще ви припомни защо някога сте се влюбили и защо продължавате да обичате... ако, разбира се, сте забварили това. 

Цитатът е изваден от книгата на Фредрик Бакман "Човек на име Уве".

Минута за размисъл ...


пред олтара ...


dev.says |> hello(:world) ...