През седмицата имах възможността да съм част от срещата на постоянната комисия по въпросите на спорта в Община Бургас и ръководствата на футболните клубове „Нефтохимик“ и „Черноморец 1919“.
Най-стряскащото за мен беше да чуя една много тъжна статистика.
През последните няколко години над 20 от възпитаниците на школата на „шейховете“ са били „откраднати“ от футболните академии на други български клубове.
Над 40 от играчите на школата на „акулите“ са били „откраднати“ от футболните академии на други български клубове.
Иначе казано изтичането на бургаски таланти ни гарантира едно мрачно футболно бъдеще. Добри деца и юноши стават част от отборите на Лудогорец, Ботев Пловдив, Берое Стара Загора, Левски и ЦСКА. Някой ден те ще станат национални играчи и може би ще пробият в световни клубове. Но печалбата от тези трансфери ще е за други.
За Бургас остава само надеждата, че въпреки всичко школите отново ще създадат новите Тотко Дремсизов, Иван Йовчев, Владо Стоянов, Петър Жабов, Тошко Киселичков, Милен Георгиев, Миро Косев, Георги Чиликов, Сакалиев, Радостин Кишишев и ред други талантливи местни играчи, намерили място във футболната история на Бургас.
Нали старите хора това казват. Там, където е текло, пак ще тече.
Надежда има. В момента отборът 15 годишните играчи на "Черноморец" играе в елитната група и мери сили с "Левски" и "ЦСКА". Възможно е да ги последват и 17 годишните, които са хегемон в своята група и буквално прегазват конкуренцията си.
Затова и днес на заседанието на общинския съвет гласувах „ЗА“ финансирането със сумата от 100 000 на „Нефтохимик“, със сумата от 30 000 лв. „Черноморец“ и с 35 000 лв. волейболния клуб „Нефтохимик“.
Защото треньорите от ДЮШ на Нефтохимик не са взимали два месеца заплати, а точно те трябва да създадат бъдещите таланти на клуба, нали.
Децата на Бургас, треньори и родители заслужават безрезервна подкрепа. Затова и всички членове на комисията по спорт подкрепиха без разлика на политическите си пристрастия финансирането на школите. Гласувахме като един.
Но както казах и на сесията, формулата „общински футболен клуб“ винаги свършва по един и същи начин. С тотален финансов крах и нови задължения, оставени в наследство на общината.
Парадоксът се сътои в това, че колкото повече оборът печели и има по-големи амбиции, толкова по-голяма финансова тежест ляга върху общинския бюджет.
Имаме достатъчно примери за това във времето назад. Всичко започваше с голям ентусиазъм и завърши с катастрофа.
И се стига дотам не защото общината не помага добронамерено, не защото управлението на един общински футболен клуб непременно е лошо, а заради това, че футболът в България и в Бургас е изначално губещ спорт.
А защо това е така ли? Защото бизнесът и феновете стоят встрани от футбола в Бургас като продукт. Затова колкото и да се говори, че става въпрос за "елитен" спорт, трибуните са празни, а клубните каси…непълни.
Сигурно "големите отсъстващи" на мачове и тренировки имат своите основания, но без публика и без подкрепата на бизнеса силен професионален футбол в Бургас няма никога да има.
Истината е, че превърне ли се в професионален, който и да е общински футболен клуб, започва неминуемо да трупа загуби. Защото професионалният спорт изисква много, ама много пари.
И няма как един ентусиаст от фамилията Бошнакови да дава до безкрай лични средства за "Нефтохимик", а всички останали да му обясняват как се правят нещата. И не може уж общински футболен клуб да ползва автобуси на общинския превозвач, за да пътуват децата за мачовете и да трупа задължения. Нелепица.
Само за протокола. Годишният бюджет на "шейховете" в "Б" група би трябвало да е е около 1.2 - 1.5 млн лв. Доста пари са, нали.
Но да се върнем към финансирането на школите. Децата на Бургас заслужават безрезервна подкрепа. Във всички видове спорт. Това е извън от съмнение.
Но ако общината дава и ще дава средства за школите, за чий дявол отборите събират такси от родителите?
Съвсем е сбъркан този модел. И изчерпан.
Красимир Калудов - член на постоянната общинска комисия по въпросите на спорта
Коментари
.jpeg)
