различно 24 ноем. 2019 2019-11-24 2019-11-24 https://www.burgas-reporter.com/attachments/8c6064029e7b5517270b177c9302a2d82aeec380/store/fit/600/400/9bdd8d7bd962d00542eab4551236fd8a70210cadef3ebdbbeca69f5482a3/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Спомени от прастари кинопрожекции в Бургас

Някой от вас спомня ли прожекцията на филма „Армия Бранкалеоне“ в Бургас? Сега, като върна времето назад и се сещам, че това беше един общо взето доста тъповат филм, но го помня с друго. С огромната тълпа пред касите за билети във фоайето на кино „Септември“. Чудовищно голяма навалица и аз се наредих, за да купя билети за мен и за двама мои съученика от седми клас. Наложи се буквално да яхна единия от металните парапети и по него с плъзгане да се движа до гишето. Е, някак се доближих, купих билетите, но…тълпата ме беше притиснала зверски до стената. Буквално се задушавах, изпотих се и не можех да се откопча от натиска. В някакъв момент с гигантски усилия се откопчих и …

С този спомен искам да ви кажа, че в древните времена на моята младост имаше страшно много кинолюбители в Бургас. Но защо всички се бяха изсипали да гледат точно този посредствен филм, е за това не мога да си отговоря  и до днес.

А премиерата на „Манастирът Шао Лин“?!?!  За този филм се наредихме рано рано сутринта, купихме си билети, но …тъй като прожекцията щеше да бъде във втори салон пак в кино „Септември“ , висяхме по стълбите надолу към подземието и чакахме, чакахме, чакахме да отворят вратите…Беше задушаващо и всички бяхме наредени един до друг като риби в консерва. Мислех си, че просто ще припадна. А, после …после си мисля, че всяко едно момче в Бургас започна да мечтае да се занимава с бойни изкуства.

Както и всяко момче и момиче искаха да бъдат като героите от филма „Банда БМХ“…

Май първия  ми филм на ужасите, който гледах на кино в Бургас, беше „Челюсти“…Прожекцията му беше в кино-видео клуба, където докато зрителят посръбваше рядък сок, на екрана се излъчваше с доста спорно качество филм от видео-касета. Но най-стъписващото беше това, че всички герои бяха дублирани от един мъж с отчетлив синузит. Представете си как една героиня току що е установила, че акула с гигантски размери проявява неудържим интерес към дегустация на крайниците и. И същата тази героиня с равен хремав баритон вика „Помощ, помощ, акула!!!“, а от брега друг герой със същия равен, неутрален и без капка емоция хремав баритон и отвръща „Плувай, плувай към брега“…

Спомням си и първото фентъзи. Първият филм от сагата с Междузвездни войни , първата ни среща с Люк Скайуокър, Хан Соло и принцеса Леа, както и с онзи тип със задух Дарт Вейдър предизвика препълване на киносалоните навсякъде. Гледах този филм в Бургас, гледах го и в Айтос. И нямаше нито едно празно място в кинозалите.

Днес може да ви звучи невероятно, но имам отчетливи спомени за случаи, когато лентата на прожекционния апарат се късаше и …в киносалона се възцаряваше пълна тъмнина…отзад от прожекционната стая се чуваха тропот, шум и блъскане, а в салонът се надигаше ропот и нетърпеливи зрители започваха да свирят. Имало е случаи, когато дори са пускали осветлението, докато най-накрая залепят лентата и прожекцията можеше да продължи.

„Бродяга“, „Обичта на майката“, „Слонът мой приятел“…това са…ами, това са индийски филми. Спомням си песните ,танците, кръшните героини и мустакатите герои от тях.  И различните аромати в препълнения киносалон. Почти винаги на тези прожекции на първите редове имаше зрители от Комлука. Те реагираха най-шумно на повечето сцени. И ухаеха по онзи свой начин.

Още един спомен за претъпкани и препълнени киносалони. Заради филмите „Коса“, „АББА“ …тогава виждах с очите си как батковци и какички пеят в залата. Беше наелектризиращо.

Но като ви говоря за влияние на филм върху зрители, нека припомня за онзи хит „Бягство към победата“ с участието на куп футболни звезди и Силвестър Сталоун в ролята на вратар със спорни умения. Е, онова прехвърляне на топката отзад над глава и меко приземяване отпред..ами, кой ли не го пробва, след като Освалдо Ардилес го показа във филма. А задната ножица на Пеле???

Гледахме и не вярвахме на очите си…Очи ли?

Ти знаеш ли, че имаш страшни очи? – питаше Стефан Данаилов в „Дами канят“, филмът, който караше невръстните зрители да гледат ококорени някои по-така смели сцени от екрана. А по-големите дюдюкаха и се хилеха невъзпитано. Но какво да се чудим. Тогава сексуалното образование на подрастващите се формираше от разкази от батковци и каки и набързо и нервно прелистване на четивото „Мъжът и жената интимно“…

Така мога да продължавам до безкрайност, но миризмата на плесен и мухъл от тези спомени става все по-силна, затова отново ще се върна на онзи момент от началото. В Бургас някога имаше страшно много почитатели на киното.

Сега пак ги има….но старите кина ги няма. Е, какво пък...явно Бургас може и без кинозалите в "Септември", "Родина" , "Смирненски", "Тракия" и без летните си кина. Това е минало.

автор: Красимир Калудов

 

 

различно ...


култура ...


ориентири ...