dev.says |> hello(:world) 14 окт. 2019 2019-10-14 2019-10-14 https://www.burgas-reporter.com/attachments/b9d8138c6ea5bf4bc506f23623ddf01dcc7660ad/store/fit/600/400/f07370784cc77ddc2e33a6684a48688ebac468cd1419a887b5ff953019de/article_image

Burgas Reporter Ltd.

Почитаме Св. Петка - покровителства брака и плодовитостта

Православната църква почита днес – 14 октомври, Св. Параскева или Св. Петка.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Тя живяла през ХI век. От малка Св. Петка проявявала състрадание към бедните и нещастните и искала да се посвети на Бога. Родителите й - българи - били заможни хора, но след смъртта им, Параскева се заселила в Йорданската пустиня. На преклонна възраст тя се завърнала в родния си град, където умира.

В житейския си път правела чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва дните си в родния Епиват, където нетленните ѝ мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят "своя" и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци...

Освен благочестивия ѝ живот и чудотворните ѝ мощи, за всеправославната почит към Св. Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава "петък". Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята св. Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със св. Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден.

Въздигането на посмъртната слава на Св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким.

Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от Св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения храм "Св. Три светители" в Яш. Храмът е издигнат по времето на крал Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква те били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлото време и настъпването на зимата.

На Петковден става заплождането на домашните животни, известно сред народа като “мърлене” или “овча сватба”. Жените не бива да подхващат никаква работа - не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните.

Св. Петка е смятана за покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата.

Обредната трапеза включва овче месо, курбан, яхния с праз, сарми.

От Петковден до Димитровден (26 октомври) не се работи с вълна, не се крои и не се шие – вярва се, че ако човек облече дреха, шита между тези два големи празника, ще се разболее.

Имен ден празнуват: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

На днешната дата църквата почита още Св. мъченици Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий.

dev.says |> hello(:world) ...


Минута за размисъл ...


Евроизбори 2019 ...