Здравей, радвам се, че се обаждаш…Моля??? Какво ми казваш, стари мой приятелю?
Да, чувам те… Не, не е прекъснала връзката… Малко ме обърка, но те слушам много внимателно. Замислих се върху думите ти.
Малко се получи като в онази стара песен на онзи стар Стиви Уондър. Обаждаш ми се, за да ми кажеш че…
Шегувам се. Разбрах те.
Обаждаш се, за да ми кажеш гневно и свирепо „Няма да гласувам за тебе, защото в листата, в която и ти си кандидат за съветник, не харесвам този, онзи, другия, третия, петия…Всички те са такива и онакива, ти явно също си като тях. Затова няма да гласувам за теб“
Аз пък в първия момент си помислих, че ще ме поздравиш за това, че съм събрал смелост да се гмурна в блатото…
Стари, мой приятелю. Чух те. Не, как може дори да си помислиш това. Разбира се, че не ти се сърдя. Нали затова си ми приятел вече цяла вечност.
Ние с теб сме приятели, защото винаги си казваме истината в очите. Затова е нормално ти да не криеш истината от мен. Аз също от теб. Така е било, така и ще бъде.
Знаеш ли, интересно ми е, дали докато ми казваш, че според теб около мен има ужасни хора и затова ме отписваш, …дали разбираш какво точно постигаш?
Ако до вчера си мислил, че съм добър човек по твоите представи и затова си ме допуснал до себе си, вярваш ли, че за една нощ съм станал лош?
И ако наказваш мен, когото уж си смятал за добър човек и твой приятел, ако ме пращаш по дяволите, не даваш ли тогава шанс на онези, които определяш като лоши, точно те да спечелят място в общинския съвет?
Не ти се сърдя за нищо, приятелю мой. Само се учудвам, че слагаш мен между клишетата. Но ти си ми приятел. И никаква предизборна кампания, никаква политика, никакви общински съвети, няма да променят моето отношение към теб.
Аз пък съм си тук, пак съм си аз и не смятам да се променям. Защото имам всичко. Имам и теб, приятелю мой.
Малко ме боли, че от няколко дни ме заобикаляш като чумав, но се надявам да преминем през това.
Ти и аз.
А сега, понеже виждам, че ме гледаш с нещо средно между омраза и презрение, бих искал да ти кажа нещо важно. Чуй ме, моля ти се.
Изключи всякаква възможност, приеми, че не съществува никакъв шанс аз да те моля да гласуваш за мен.
След изборите, както и да завършат те, а е сигурно, че те ще приключат, много бих искал да ядем с теб пак рибена чорба и да пием бира. Или ще цитираме идиотщините на Лесли Нилсен и Бени Хил. Ще си говорим за чудния свят на "ПЪФЪКУЕСКИ" и останките от ЦСКА. Както винаги.
Тогава ще ти разкажа толкова щури неща от кампанията. Знаме, че ще се смеем двамата. Ще ти споделя какво съм си въобразявал или съм искал, да променя в нашия Бургас и други такива работи. А ти пак ще ме иронизираш и подиграваш така, както си го правил толкова време.
Но сега не ми е до смях. Никак даже. По-скоро ми е до плач, ама се сещам за нещо, което съм ти казвал много пъти. Това, че на определена възраст мъжът започва с лекота да се разплаква и да се напикава. Е, ако ще цивря, това ще означава, че съм слаб и стар, а аз нали още гоня футболната топка и бягам край плажа, за да отложа неизбежното...
Та, знай. Аз съм същият и за мен ти си същият. Ти си ми приятел. А това са само някакви избори.
А аз вярвам, че човек първо избира своите приятели до себе си, после политиците, които да следва.
Само те моля. Ако още си ми приятел, приеми правото ми на избор и ми пожелай успех.
И вместо да ти пиша номера на бюлетината и моя преференциален номер, за да те агитирам, ще ти кажа, че има поне 32 причини да не го правя и поне 102 повода, които ме спират.
Хайде, прощавай стари мой приятелю.
Оставам твой.
Красимир Калудов
P.S Само за този кратък момент кандидат за общински съветник и твой вечен приятел
Коментари
