Това е една история…може би не много хубава, вероятно не особено вдъхновяваща и малко тъжна. Тъжна и невдъхновяваща за нас, българите.
Накратко, мъж и жена в Италия се прибират от пътешествие със своя мотоциклет. Двамата обичат да пътуват по този начин. Те са много хубава двойка. Точно в този момент жената е зад гърба на своя мъж, прегърнала го е, за да балансират двамата на мотора, така им е хубаво и са толкова щастливи …
…и буквално на около двеста триста метра от техния дом, намиращ се в покрайнините на малко италианско градче, Съдбата ги изтръгва от щастието им.
Някакъв автомобил е спрян за момент напречно на пътя и те връхлитат отгоре му.
Удар, трясък, полет на тела…Ужасна тишина, прекъсвана от стонове.
Натрошени са, прекършени и животът им започва да изтича като от продънен пясъчен часовник. Не става изобщо въпрос за счупена ключица, а счупени хора. Изцяло. В този момент всяка секунда е решаваща.
Само че в Италия нещата се случват малко по-различно от нашите представи.
Съсед звъни на тамошния телефон за спешна помощ.
Първо светкавично идват екипи на спешна помощ. Пострадалата жена е откарана с линейка в болницата в малкото градче. Медицинските екипи призовават за помощ и хеликоптер, защото мъжът е в изключително тежко състояние.
Хеликоптерът тръгва от намиращия се на около сто километра областен център Анкона. Пристига за максимално кратко време, но понеже катастрофата се е случила в гориста местност, няма къде да кацне. Затова линейка откарва пострадалия в болницата на градчето и оттам го транспортират вече по въздуха до университетската болница в Анкона и започват да правят всичко, за да го спасят.
Междувременно в болницата на малкото италианско градче лекарите откриват, че единият от бъбреците на пострадалата в катастрофата жена е ударен прекалено жестоко. Екипите решават, че не разполагат с достатъчно добра техника за този случай и …и …правилно се досещате. В работа влиза пак медицински хеликоптер. Жената е транспортирана по въздуха за отрицателно време до болницата в Анкона, където се лекарите се захващат и с този случай.
Времето е решаващо. Затова хеликоптерът лети на два пъти за двамата пациенти. От Анкона до градчето и обратно. После пак. Втори път. От Анкона до градчето и обратно.
Следват поредица от операции и за двамата. Въпреки, че състоянието им при приемането им е страшно, те са спасени.
Почти два месеца по-късно жената е изпратена за домашно лечение. Принудена е да лежи неподвижно на легло, но е жива. И всеки път щом трябва да ходи на изследвания, а това се случва често, от Анкона до нейния град, намиращ се на около стои километра, идва линейка, преглеждат я в болницата и я връщат обратно. С линейка. Благодарение на медицинските грижи и лечение ,благодарение на желязната си воля, те се изправя и пак продължава да събира погледите на хората с грациозната си и изправена походка. Не знам дали не трябваше да кажа, че е много красива жена.
Почти три месеца след катастрофата, след множество изключително сложни операции, мъжът е стабилизиран и също е изпратен за домашно лечение. И той е преминал през ад, но е оцелял. Има за какво да се усмихва. Не знам дали е тук мястото да кажа, че е весел, забавен, красив мъж и като нищо ще почне в скоро време да язди пак коне.
Двамата са преминали през ужасното изпитание не само с Божията помощ, но и с помощта на италианските лекари от италианските болници.
Всъщност, ако се замислим, и двамата са спасени, защото са били транспортирани с максимална бързина с хеликоптер. Това е било решаващото в случая.
По документи за италианската държава те са съвсем обикновени хора като милиони други, но за приятелите им, за роднините им, за хората от малкото градче, където живеят, са необикновено добри, сърдечни, мили, прекрасни и вдъхновяващи мъж и жена.
Дали местните хора ги обичат? Да, така е. Жената е треньорка по художествена гимнастика и на свиждане се извървяват в болницата всичките и състезателки и родителите им. Мъжът е автомобилен техник, състезател по мотоспорт, фен на конните спортове и тълпи от негови приятели и съотборници го подкрепят в болничната стая.
И дали заради това, дали заради друго, но системата на здравеопазването в Италия прави всичко възможно, за да ги спаси и върне към живот.
А знаете ли кое е най-интересното. Свързано е с жената, излекувана в Италия.
Пострадалата жена е българка. Да, бе …наше момиче. От България.
Българка, която живее и работи в Италия от години. Но това за здравната система в Италия е без никакво значение. Какво от това, че е българка, а не италианка? Там лекарите спасяват животи и разчитат на помощта на хеликоптер, ако се наложи.
В Италия медицинският хеликоптер лети за всеки пациент, а не само за някоя фигура от управлението на държавата. Няма вариант да остави в храстите или в малка местна болница пострадал човек, а да отнесе към правителствената болница големеца. Няма такава възможност. Там всички пострадали в една катастрофа са еднакво важни.
Познавам мъжът и жената, които катастрофираха в Италия. Те са хора, за които има място в сърцето ми. Ние, които ги обичаме, сме щастливи, че преодоляха това изпитание. Питате ме дали те са щастливи?
Разбира се. Те са пак двамата, с децата си, по-сплотени, от когато и да е било.
Само че, простете ми тази мисъл и дано не ви звуча непатриотично, но си мисля, че колкото и абсурдно да звучи това, те двамата трябва да са много щастливи и ние трябва да сме щастливи от това, че ужасната катастрофа, в която бяха въвлечени, се случи в Италия, а не в България. Защото тук, доказано от практиката, в медицинския хеликоптер с предимство качват пострадал политик, а за другите пострадали място няма.
Но тук е България.
Така завършва тази не особено вдъхновяваща за нас история с хеликоптер, пациенти и лекари.
Само че нищо не ни пречи да вярваме, че и у нас нещата ще станат такива. Все някога безкрайната реформа м българското здравеопазване ще свърши и проблемите да изчезнат. Или ние да изчезнем.
А мъжът и жената в малкото италианско градче? Те са щастливи. Те се обичат и ние ги обичаме.
Ей, вие двамата. Оправяйте се. Скоро ще ви идваме на гости или вие на нас.
Ама, аз като му казвах на сеньор Емануеле да се насочи към табла, дартс, билярд и „Не се сърди, човече“, той не, та, не…Мотори, моля ви се.
То, пък с моя футбол като ми счупиха носа, че прокопсах.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
