Семейство излита от Варна. Излита от точно този град, защото от родния им Бургас полети на самолети към Холандия няма. То, всъщност извън летните месеци полетите от Бургас са пренебрежимо малко, ама това е друга история, а тази е съвсем друга.
И затова тези изгнанници клети, отломка нищожна на град мъченик, тези клети бургазлии тръгват по нощите към икономическия център на Северното Черноморие.
Глава на семейство, майка, дъщеря и син. Семейството си е купило билети от нискотарифната авиокомпания „Уизеър“ месеци по-рано. Летят към Холандия, защото синът е приет за студент там. Радост, гордост, вълнение и прочие такива чувства тресат фамилията.
В семейството педантично се чекират. Онлайн. И си плащат всичко като попове. За всеки куфар такса. Плащат си без тън, без мън . Онлайн си плащат. Като европейци.
На летище Варна им проверяват бордните карти. Приемат им трите куфара и от летище Варна изпращат трите единици багаж далеч към Западна Европа…
…И тук някъде започват невероятните приключения на един куфар, петима българи и три европейски летища.
Да, правилно сте прочели. Семейството е от четирима, ама в историята се включва по неволя и пети човек. Пак българин.
Фамилията в състав баща, майка, син и дъщеря кацат в Хамбург, откъдето с автобус трябва да продължат към холандския град Грьонинген.
Но преди това установяват, че там, на лентата с багажа ги чакат два куфара. Третият куфар не ги чака хич даже. Няма го. Изчезнал е.
Главата на семейството, майката, синът и дъщерята са разтревожени, защото в липсващия багаж са дрехите, бельото и завивките на бъдещия студент в Холандия. И с извинение буркан с мед и пакет с орехи за младежа. А, да и две книги на Уудхаус, че да му е весело на момчето, да има на какво да се смее. На първо време обаче изобщо не му е до смях. На семейството му също.
Възпитан служител на летищните власти в Хамбург изслушва разтревожените четирима българи и ги праща към „Уелкъм центъра“, откъдето ги изслушват възпитано и ги връщат към тази зона на летището, където се върти лентата с багажите. Стоят си там пред някакво гише без нито един служител. След около 30 минути ги изпращат до …“Уелкъм центъра“, за да ги върнат отново до зоната, където се върти лентата с багажите. Липсващият куфар все тъй го няма, но пък българите се въртят в чиновнически лабиринт. Иначе чиновниците са много любезни. Винаги намират накъде да изпратят лутащите се четирима клетника.
Приближава се всеотдайна служителка от летищните власти в Хамбург. Представя се, казва, че ще се заеме със случая. Готова е да помогне. Взима данните на сина, снима номера на бордната му карта, снима стикера с номера на багажа му, казва, че това е всичко, обещава, че ще се обади, когато открие куфара, пожелава любезно „Ауфидерзейн“ и изчезва. Семейството омърлушено се изнизва . Нямат никакъв документ, който да удостоверява, че случилото се е случило. Но пък нали немската служителка им е казала „Алес ис орднунг“, демек всичко е наред и толкоз. Все пак това е Германия, да не е България. Тук всичко е …ъъъ..алес ис орднунг. Пък и вече наистина им е писнало да ходят от „Уелкъм центъра“ до бюрото край лентата с липсващия багаж.
Напускат напълно объркани транзитната зона, излизат във фоайето на терминал „Пристигащи“ . Там ги посреща приятел на главата на семейството. Петият българин.Горкият, избягал е от всичко българско и родно, а всичко българско и родно му се струпва на главата. Имала глава да пати.
Час по-късно телефонът на главата на семейството звъни. Любезна жена се представя и съобщава, че на летище Дортмунд има куфар, който явно е притежание на сина. Липсващият куфар. Бащата се кръсти, майката се просълзява и изрича тихо молитва на благодарност, синът се усмихва, а дъщерята провежда игрив чат с приятелки в България.
Куфарът е намерен. Петият българин, който живее от двадесет години в Германия, провежда дълъг разговор на немски език със служителката в Дортмунд, която изразява пълна готовност да съдейства за връщането на куфара до Хамбург, където би трябвало да пристигне от Варна, но един Господ знае защо е отишъл в Дортмунд. Само обаче от Хамбург да изпратят референтен номер на изгубения багаж до Дортмунд и всичко ще бъде хубаво, както би казал новият кмет на Истанбул Екрем Имамоглу. Тоя пък турски град откъде се взе в историята. Я, се дръжте по-сериозно.
На другия ден следват нови телефонни разговори, но служителката от Хамбург е излязла в отпуск. Куфарът стои все така в Дортмунд, а обезкуфареният син на семейството от своя страна стои без дрехи, бельо и чорапи в квартирата си в Грьонинген. За протокола, в съревнованието за любезни и услужливи служители в Дортмунд печелят срещу колегите си в Хамбург. Готови са да услужат, любезни са, но само до там.
Ден трети. Същото. Син, семейство и липсващ куфар са вече в различни точки на света. Всяка коза за свой крак. Всеки да се оправя сам.
Ден четвърти. Малко раздвижване. От Хамбург след десетки разговори с български студент в Холандия и българин, живеещ от двадесет години в Германия обясняват любезно ,че имат срив в системата и не могат да изпратят референтен номер за липсващия багаж до Дортмунд, за да бъде пренасочен до тях и те да го препратят на клетия студент в Грьонинген. Любезни служители от Хамбург настояват да получат точния адрес в университетския град в Холандия, за да сложат най-сетне край на заплетения казус.
И така всеки ден до ден десети, когато става ясно, че по наредба от летище Дортмунд са изпратили куфара призрак до централата на самолетната компания Уизеър, защото в края на краищата с полет именно на този авиопревозвач от летище Варна започва всичко. Или нищо не започва.
Куфарът вече става най-издирваният куфар в Галактиката. Търсят го повече от изчезналия кивот. Всичко го издирват, всички знаят за него, но никой не може да направи нищо. Всичко е …ъъъ…алес ин орднунг, както казват в Германия. През тези десет дни за този куфар в България, Германия и Холандия се говори повече, отколкото за римския папа или за климатичните промени. Той става по-известен от Летящия холандец. Превръща се в тема на разговор на срещата на Г7 и в международната орбитална станция. Младо семейство пожелава да кръсти първородния си син с името Куфар или поне Багаж.
Куфарът заживява свой живот и си лети самостоятелно от една точка до друга точка на света. Маршрутът му се следи на живо от служители на летище Дортмунд и Хамбург, от движението му се интересуват петима българи, разположени в три държави. Земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят. Това е куфар със статут на звезда. Истинско селебрити, значи.
По същото време собственикът му скубе коси в Холандия и изпитва остър дефицит от дрехи, нощници, бельо и чорапи и затова почва да си ги купува отново. Нищо, по документи ще си има два комплекта.
Бащата и майката пишат тъжно писмо до авиокомпанията, но във фирмения сайт в раздела с общи условия общо взето се прокрадва съвет да бъде изпита една студена вода.
Десен дни след излитането от Варна няма куфар, няма титла, няма купа, само тишина. А стадионът на едни столичен гранд няма козирка.
Букмейкърите вече почват да приемат залози ще го получи ли най-сетне собственикът багажа си или няма да го получи.
Все пак от авиокомпанията изпращат мило и окуражително писмо, в което настояват за нови и нови подробности около казуса "Куфар ли бе, да го опишеш"
Следва продължение.
А някъде един куфар си пътува по света. Ах, вие…палавници от Уизеър.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
