Още когато човек види сградата на общината в Котел и му става ясно, че някога тук са живели хора с размах на мисленето, с любов към красивото и с умения да генерират богатство.
Нямам никаква представа кога е била построена тази сграда, кой е бил проектант, архитект и строител, но е много впечатляваща. И е свидетелство за времена, когато този град е имал самочувствието да се сравнява с в архитектурно отношение с най-големите градове, защото подобна постройка би могла да краси всяка една европейска столица.
Наблизо е и читалището, също солидна сграда, построена през 30-те години на миналия век.
За богатството и авторитета на местните хора от миналото свидетелства и една от местните църкви.
За да съградят такъв храм, хората в Котел освен силна вяра явно са имали и много големи възможности.
Докато се разхождах из улиците на този възрожденски град, си мислех, че тук явно през вековете са се раждали много смели хора. Такива, които смело прекрачват границите и променят света.
Хората от стария Котел или са били преуспяващи търговци, блестящи книжовници и просветители. Като Петър Берон със своя "Рибен буквар", поставил част от революцията в мисленето на българите.
Да, жителите на Котел са били революционери. Паметни плочи на участниците във въстания и войни са навсякъде по стените на старинните двукатни къщи от камък и дърво или пред тази църква.
Честно казано, бяха в Котел за по-малко от два часа, но времето ми беше достатъчно, за да се възхитя за пореден път от града.
Стори ми се чисто, красиво и поддържано.
Явно общинската администрация и днешните жители се грижат за своя град.
Разходката ми ме отведе и до градския парк. Едно благословено кътче с много зеленина и прохлада.
Из добре поддържаните алеи местните хора са намерили начин как да засвидетелстват уважението си към своите именити съграждани от стари времена и са поставили малки паметници из дърветата.
Има много кътчета за отмора.
За игри и забавления
За предизвикателство към любопитните
В съседство с парка мярнах и два хотела с ресторанти. Избрах единия без никакви очаквания и нагласи и мога да кажа, че пъстървата на скара беше приготвена страхотно. Споделих малка част от обяда си с една настойчива котка и продължих разходката си из това благословено кътче…
Е, тук някъде се сблъсках с класическия случай, в който някой е решил нахално да сложи лъжица с катран в буренцето с мед.
Не знам кой и кога беше решил да размаха брадва и трион и да изсече двайсетина дървета в парка.
Безмилостно
Брутално
Нечовешки.
Попитах някакви местни хора кой е позволил тази вандащина и те повдигнаха рамене.
Един старец ми рече, че уж някой разчиствал дерето.
Почиствал значи…Някой с лека ръка е унищожил дървета, които са поникнали преди двайсет, трийсет, четиридесет години...такъв човек едва ли може да има нещо общо с традициите на Котел, където хората са създавали, изграждали и оставяли не само материално, но и духовно богатство след себе си за своите наследници.
А тук някой е размахал брадвата и е оголил земята над реката. Дано е знаел защо го прави.
Защото накрая всички ние, и алчният и бедният отиваме еееееейййй там в дъното на снимката, на онзи склон...и не взимаме нищо със себе си. Затова е важно какво оставяме след нас. Старите жители на Котел са знаели това и затова са увеличавали богатството на града си.
Котел е прекрасно място. И си струва да му отделите време. Ще се почувствате обогатени.
Няма да съжалявате.
Има толкова вдъхновяващи места в него.
И когато си тръгнете, ще усетите, че всъщност сте взели част от Котел със себе си. Част, която ще ви накара да се върнете отново.
автор: Красимир Калудов
Коментари
