В обредния календар на българите днешния ден – 5 юли, е известен като празника на летния Св. Атанас.
С него започвало жътварскто време. Затова го наричали Жътвар.
В народната памет битува поверието, че на Жътвар светецът намятал кожухчето си и тръгвал да се моли на Бога да доведе зимата. А друга легенда разказва, че на този ден светецът кърпел ризата си, за да е готов за предстоящия студ и сняг през зимата.
В някои села летният Св.Атанас бил почитан като покровител на бурите и градушките. Бил пазител на небесния огън, повелител на природните стихии и покровител на небесната благодат. Затова празникът бил на особена почит сред орачите.
Обичайно денят се отбелязвал с организирането на общоселски курбан или събор. По този повод стопанките приготвяли обредни хлябове и пити, които разчупвали високо над главите си. Изричали магически думи, за да измолят дъжд и берекет. А когато времето било много горещо, в много райони изпълнявали обичаят пеперуда или Герман.
През това време мъжете колели курбан. Кръвта на жертвеното животно заравяли на непроходимо и безлюдно място, за да предпазят хората и животните от болести и зли сили. Кожата му окачвали на голям прът и с него обикаляли селището три пъти. С този магически ритуал те се опитвали да предотвратят падането проливни дъждове, градушки и мълнии, които били вредни за посевите, опасни за животните и хората.
На някои места в деня на Св. Атанас извършвала лечебна магия. В навечерието на Жътвар много болни посещавали манастири и оброчни кръстове, с името на светеца. Преспивали там, а на сутринта се миели или пиели осветена вода. Болните вярвали в лечебната ѝ сила. Колели курбан в памет на Св. Атанас, за да измолят благословията му.
Снимка: delnik.net
Коментари
